Днес отбелязваме празника Свети Врач - ето какви са традициите и кой празнува

На 1 юли православната църква чества деня на свети безсребреници Козма и Дамян.

В народния календар празникът е познат още като свети Врач. За да бъдат полезни на ближния, двамата братя Козма и Дамян се заели за изучават целебните свойства на различните билки и се прочули като лечители.

Благославяйки двамата лекари, които не търсели земна слава, величие и богатства, Исус Христос ги надарил с чудотворна целебна сила. Те давали здраве на душите и телата, лекувайки всяка болест, недъг, помагайки не само на хората, но и на животните.

Братята били много скромни. Те не вземали от излекуваните болни нито пари, нито дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите. Избавяли от болестите не толкова с билки, колкото с името на Господа, изпълнявайки Христовата заповед: "Даром получихте, даром давайте".

Затова получили от вярващите името безвъзмездни лекари, безсребрeници. Над гроба им по-късно бил построен храм, в който ставали чудеса.

На тази дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България - връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир.

След смъртта си през 946 г. Йоан Рилски бил погребан в Рилска обител, но скоро след това цар Петър (927-969) наредил мощите му да бъдат пренесени в гр. Средец (дн. София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. През 1195 г. цар Асен тържествено ги пренася в столицата Търново.

През 1496 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.

Подготовката за празника започва още от предния ден, когато се извършва ритуално почистване на домовете.  Вечерта срещу празника, болните хора отивали да преспят в църквата или в параклиса, посветен на светците, а на сутринта се измивали на аязмото.

Ако на 1 юли някой види рано призори странни жени да редят и да подреждат треви на купчинка, познава ги веднага. Те разпределят билките, събрани на Еньовден, подреждат ги за различни болести, оставят ги за годината, която идва, за да може техните изцелителни сили да траят през цялата година.

Жените не перат, шетат и шият, защото вярват, че ако на този ден се извършва някаква работа, човек от дома или домашно животно ще се разболее тежко. Народните лечители не работят на празника на своите покровители, защото „няма да им се хване лекът“.

Единствената работа, която може да се върши, е да се омеси хляб. От него е добре всеки да си хапне. Така през оставащата година ще бъде здрав и силен.

Колят се курбани (обикновено птици). Организират се общи празнични трапези, на които задължително присъстват и ритуални варива, плодове, здравец и др.

Според поверията, на днешния ден всеки лек отива където трябва, рани се затварят, белези избледняват, счупено зараства, ударено не боли, лоши думи не ловят, а добрите прихващат най-здраво и покълнват!

За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти