В първата неделя след Възкресение Христово почитаме паметта на апостол Тома - един от 12-те Христови ученици. Днес е Томина неделя.
В историята Тома е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват: „Видяхме Господа, той им отвръща“:
„Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам.“
Христос се обръща към него и му казва: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли?
Блажени са тези, които без да видят, са повярвали.“
Още от Свободно време
-
Тя има 3 гърди и е инфлуенсър: Докъде стига човешкото въображение (СНИМКИ)
-
Не отлагайте: 5 сигнала, че сънят ви вреди на здравето
-
United Media и Нова Броудкастинг Груп пренасят конкурса за Международните награди Emmy® в България
-
Безпрецедентно в “Като две капки вода”: Менторите и журито отказаха да класират изпълненията тази вечер
Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който според християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и последователите си.
Седмицата след Великден се нарича още Светла или Празна, поради забраната да се работи каквото и да е.
Томината неделя слага завършека на великденския празничен цикъл.
Апостол Тома не е известен само с евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните христови ученици.
Въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят, за да го убият, Христос решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар. Апостол Тома казал на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с него.“
След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва божието слово.
На апостол Тома се паднал нелекият жребий да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия.
Говорим си за...
Из земите на Индия апостол Тома удивил хората с много чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него ново учение. Сред тях били и две сестри царици.
Царят, заради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. От това обаче апостолът по чудо оцелял, но царят не се спрял пред нищо и накрая убил Тома. Апостолът изпълнил своята християнска мисия и завършил живота си с мъченическа смърт.
Но дори и царят, който пожелал смъртта на Тома, скоро приел християнството, убеден от изцелението на сина си Азан, след като се покръстил. Мощите на апостол Тома били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.
На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.
Имен ден празнуват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша.
Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден.
Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”.
Не се вари мляко, за „да не се вдига“ млякото на говедата и да не стават рани.
На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: „Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!”
Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита: „Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”!