Днес Православната църквата почита Ефрем Сирин известен и като Ефрем Сириец (ок. 306-373 г.) – сирийски дякон, химнописец и богослов, християнски светец, един от църковните отци и учители на Църквата.

Роден е в християнско семейство в град Нисибис на територията на днешна Турция, до границата със Сирия. Получава кръщение като младеж, по-къcно става монах и бива ръкоположен за дякон. Започва да пише коментари върху Библията и да композира химни.

Сред множеството разпространени тогава ереси – арианска, манихейска, марционистка (която отхвърляла Стария Завет), вардесанитска и много други гностически секти, всяка от които твърдяла, че тя e единствената истинска църква, Ефрем композира множество химни, защитаващи Никейското богословие.

Основава училището на Нисибис, което векове по-късно става основен център за обучение на Източната църква. През 359 г. Персите завземат град Нисибис и изселват цялото християнско население на града. Ефрем първо отива в Диарбекир, а след това – в град Едеса в Месопотамия. Там Ефрем се посвещава на служение на новото си паство и продължава да се занимава с преподаване в училището на Едеса. Умира през 373 г., след като се заразява с чума, докато служи и се грижи за заразените с чума.

Сред творбите му са над 400 химни, разделени на групи – срещу ересите, за вярата, за рая, за девството и др.

Почитан е от Римокатолическата, Православната, Англиканската, Шотландската Епископална църкви, Църквата на Уелс и много други.

Днес празнуват всички с името Ефрем.