Да можеш да съчувстваш, казват, е дар. Да успяваш да се поставиш на мястото на другия, е благословия.

Струва ли ви се обаче, че това съчувствие, което трябва да изпитвате към другите, понякога ви задушава?

Иска ви се да избягате от целия поток съобщения за човешко нещастие, което сякаш минава през вас и ви остава без дъх, без енергия, без усмивка?

Ако ви се случва често да приемате чуждата болка като своя, ако усещате страданието на хора в другия край на света като свое, това със сигурност нарушава качеството ви на живот.

Проблемът с прекаленото съчувствие е, че изтощава изключително много хората, които умеят да го изпитват.

Особено в бомбардирана от новини за страдание ден е ужасно трудно да се „откъснеш“, а направиш ли го, започваш да изпитваш чувство за вина, че не си „онлайн“, че не си информиран.

Съчувствието към близките в прекалено голяма степен също вреди на здравословните отношения. Вместо помощ, страдащият получава поток от сълзи, които съчувстващият излива заедно с него.

Такава прекалено емпатия може да донесе на „собственика си“ тревожност, паник атаки, проблеми със съня, недостиг на въздух, депресия.

За да се предпазите, можете да практикувате няколко лесни техники, с които да върнете вниманието и енергията си отново върху себе си.

Целта не е да станете безчувствени, а просто да съхраните себе си и енергията си.

Идентифицирайте проблема

Наблюдавайте се и вижте кога ви залива вълната на съчувствие – при разговори с близки, когато приятел е в беда, когато се сблъскате с чуждо страдание по улицата или когато гледате новини.

Концентрирайте се върху себе си

Истинският емпат понякога неусетно търси обект за своето съчувствие. Ако някои разглеждат заобикалящите ги сгради, други се интересуват изключително от хората, с които се разминават.

С бърз поглед успяват да разгадаят по лицата им емоциите и да изпитат вълна на съчувствие както към положителните, така и към отрицателните емоции.

В такива моменти, когато наистина няма нужда да преживявате болката на просяка, разплаканото малко дете и продавачката на вестници.

Съсредоточете се върху собственото си дишане и стъпки. Визуализирайте цвят, който ви кара да се чувствате добре. 

Огледайте се дали някой в този момент не затваря врата – на кола, на магазин, и си представете, че това е вратата между вас и света. Нека стои затворена докато вие самите решите да я отворите отново.

Съчувствайте и помагайте

Да гледате чуждото страдание, да го съпреживявате и да не правите нищо за облекчаването му е наистина напълно излишно.

Не помагате нито на хората в беда, нито на себе си, защото затормозявате съзнанието си с емоции, които остават неканализирани и се превръщат в лошо настроение и липса на тонус.

Има смисъл да научавате за чуждото нещастие само ако можете да помогнете.

Поинтересувайте се за начините за даряване на бедстващи хора, включете се в доброволчески отряд или дайте своята подкрепа по друг начин.

Ако не можете да помогнете, се фокусирайте върху друга, положителна дейност.

Поддържайте добра „хигиена“ на взаимоотношенията си с другите.

Избягвайте хора, които имат навик да говорят само за собствените си проблеми пред вас, злоупотребявайки с желанието и способността ви да изслушвате и съчувствате.

Да умееш да съчувстваш е истинска дарба. Не го превръщайте в проклятие за самите себе си.