Честит празник, българско кино!

Честит празник, българско кино!
Снимка: Thinkstock

Крeмена Димитрова

Днешният ден е официално обявен за Ден на българското кино с Държавен указ през 2005 година. На днешният ден празнуват всички, работещи във филмовата индустрия, а защо не и милионите зрители и почитатели на качествените български филми.

Поводът точно тази дата да бъде избрана е първата прожекция на първия български игрален филм “Българан е галант”, състояла се в далечната 1915 г., в столичното кино “Модерен театър”. Сценарист и режисьор на немия черно-бял филм е Васил Гендов, който изпълнява и главната роля на Българан в партньорството на Мара Липина, актриса от Народния театър.

За съжаление филмът не е съхранен на лента до наши дни. Оцелели са само няколко кадъра от него. Сюжетът на лентата е прелюбопитен и е много актуален с чувството си за хумор и изобретателността на Edna дама, решила да даде урок на софийски бонвиван. Господинът купува цветя, развежда дамата на пазар, плаща дори сметката в изискан ресторант, когато ненадейно с файтон се появява съпругът и дамата зарязва злополучния ухажор, оставяйки го само с бакшиш за добър носач.

Макар, че днес вече не се снимат такива филми, историята на българското кино може да се похвали с разнообразие от сюжети, жанрове и актьори звезди. Въпреки продължаващите проблеми, свързани с финансиране на киното ни, въпреки безкрайните опити да се класираме за големите престижни световни награди, българските филмови творци не се отчайват, не губят кураж и талант. И затова залужават да им кажем едно – НИЕ СМЕ С ВАС! Нека достойно ги уважим и изгледаме поне един български филм днес или тази седмица.

Критиците и скептиците веднага ще наддадат глас и ще кажат, че днешното ни кино е в криза, че едно време сме имали филми, които са гледани наистина масово и се помнят още и днес. Но нека не бъдем жестоки и да погледнем на развитието на киното ни от страна на обективно променящите се обстоятелства и среда. Главните упреци към българските филми са свързани с кахърността на темите и сюжетите, бавното и невинаги разбираемо действие, липсата на  спец ефекти, традиционно неясните финали и излишната претенциозност.

Разбира се това е обобщение, което изисква веднага да отделим добрите примери.

Моите фаворити от новото българско кино са:

*"Маймуни през зимата"
*"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"
*"Пазачът на мъртвите"
*"Източни пиеси"
"Дзифт"
*"Кецове”
*"Аве”

За съжаление трябва да признаем, че българското кино е трудно продаваемо, дори и на нашия пазар. Десетте филма, които са стигнали до разпространителската мрежа през 2012 са събрали общо приход, колкото само един холивудски блокбастър.

Интересът към собственото кинопроизводство е слаб. Като че ли българската публика предпочита да гледа българските телевизионни сериали, но не и българските филми. Продуцентите от своя страна предпочитат да инвестират именно в сериалите, защото там продуктът излиза по-евтино, а разпространението е далеч по-лесно.

Иначе на големия и малкия екран гледаме едни и същи лица. Те въпреки статута си на звезди, започват малко или много да омръзват. Българското кино изпитва огромен глад от нови лица, нови идеи и по-разчупени жанрове.

Публиката вече не иска да гледа поредното мрънкане за трудния ни живот, беднотията, корупцията и престъпността.  Може би затова най-големия блокбастър сред българските филми през последните 20 години е "Мисия Лондон" – комедия, иронизираща и критикуваща дипломатическия живот на нашего брата.

Наскоро се появи една нова прекрасна комедия, но уви не успя да предизвика такъв бум сред зрителите. Става въпрос за "Още една мечта" на Николай Мутафчиев. Непретенциозен, лек и честен филм за четири мацки, които решават да откажат цигарите като ... оберат банка. Филмът пародира жанра и си играе с клишетата като с пинг-понг, има свежа актьорска игра, яка музика и неочакван край.

В навечерието на празника трябва да признаем, че българското кино се люшка между излишна умозрителност и отвлеченост от една страна и откровен флирт с масовия вкус, използвайки евтин хумор и непретенциозни сюжети. Към основните проблеми трябва да се добави и липсата на добри сценаристи и диалогисти.

Все пак надежда има. Фактът, че световните фестивали обръщат благосклонни очи към някой и друг български филм, ни изпълва с патриотична гордост и поне провокира любопитсвото на родната публика.

Аз лично с нетърпение очаквам няколко български филма, за които вече усилено се говори и бяха приети радушно от критиката. Това са "Джулай" на Кирил Златков, "Цветът на хамелеона" на Емил Христов, "Аз съм ти" на Петър Попзлатев.

Със сигурност, те няма да счупят рекорди, но поне ще донесат вълнение и удовлетворение у малцината останали верни любители на родното кино.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти