На 13 юни Православната църква възпоменава Св. мъченица Акилина – едно младо момиче, превърнало се в символ на твърдостта, смелостта и безрезервната вяра в Бога. Нейната история, въпреки крехката ѝ възраст, вдъхновява поколения с примера на духовна сила и себеотрицание.
Акилина била родом от град Вивлос в Палестина. Останала сираче още в ранното си детство, тя носела в сърцето си заветите на майка си и с голямо усърдие следвала Божията воля. Макар малка, Акилина притежавала огромна духовна зрялост – прекарвала времето си в молитви и добри дела.
Жестокото ѝ изпитание дошло, когато управителят на града, езичникът Волусиан, се опитал да я принуди да се отрече от християнската си вяра. Искал тя да принесе жертва на езическите богове, но Акилина отказала с твърдост, която поразила всички. За непокорството си била подложена на жесток побой. Изтощена до крайност, тя паднала на земята. Убедени, че е мъртва, палачите я изнесли извън града и оставили тялото ѝ непогребано.
Но чудото не закъсняло. В тишината на нощта Акилина чула глас от небето: „Стани и бъди здрава!“ – ангел Господен я изцелил напълно. С нови сили и с благодарност към Бога в сърцето си, тя се върнала в града, готова да продължи пътя си на вярност и жертвеност. Управителят, изумен, заповядал тя да бъде убита. Когато я отвели към мястото на смъртта, Акилина помолила за малко време, за да отправи последна молитва. След като благодарила на Господ за чудото и подкрепата, тя предала духа си. Палачът, който трябвало да изпълни присъдата, я намерил вече мъртва – едва на 13 години, но със сърце, голямо като на мъченица.
На този ден своя имен ден празнуват Асен, Аспарух и всички, които носят производни на тези имена.
Името Асен има тюркски произход и се свързва със значения като „пъргав“, „жив“ и „силен“. То става особено популярно по времето на цар Асен I (1190 – 1196), един от великите български владетели и основоположник на Втората българска държава.
