Понякога любовта иска много думи, обещания, гръмки слова, признания.

А понякога любовта не иска нищо, няма нужда от обещания, няма нужда дори от шепот.

Най-красивата любов понякога е онази, мълчаливата, която на пръв поглед е незабележима, но всъщност е по-дълбока и от океан.

Днес ще оставим точните думи на българския поет Давид Овадия да ви я опишат:

***

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов

***

Добави ни в предпочитани източници в Google