Днешното ни поетично вдъхновение говори за любов - онази любов, която ни се случва толкова рядко, че я помним за цял живот и оставя белези завинаги.

***

Аз никого не съм обичала така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхана от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твоя. Само твоя.
Понеже никога не съм обичала така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
“Обичам те” … не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям…

Caribiana

Добави ни в предпочитани източници в Google