Днешното ни поетично вдъхновение е за любовта и щастието от нея. Защото в повечето случаи само тя ни е достатъчна, за да бъде красив целият ни свят!

***

Той ме обича, да знаете !
Не че съм нещо Особено.
Но ме Сънува. И ме Мечтае.
Точно каквато съм – Безподобие.
Той ме обича. Наистински !!!
И ми помага да дишам.
В нощите измисля ми приказки,
а през деня ми ги пише.
После се сбъдваме – двамата.
Не че е нещо нечувано.
Просто му кацнах на рамото
и започнах да Съществувам.
А пък той ме обича. И толкова !
Повече даже – не искам.
Вече не вярвам във болката.
Той ме рисува усмихната...
И ме обича. В безкрайности.
Даже до необятност.
Много прилича на щастие...
Само, че – безвъзвратно.

Мира Дойчинова