"Мамка му, защо всички хора, с които мога да говоря по мъжки, са от женски пол?!?”  - това преминава като цунами през главата ми, когато се сещам за някоя от приятелките си....

Най-черният комплимент, който съм получавала, беше от един анестезиолог със зашеметяващ чар и и приспиващ бдителността език. И тъкмо той ми каза веднъж "Не показвай на мъжете, че си умна. Бъдещето с умна и красива жена един ден се превръща в живот само с умна. Такова чудо не пожелавам и на най-големия си враг!”

Когато чух това мъжко съждение, се събудих като от удар с чук на гарата, където чаках от петнадесет години един мъж. Казвам го с тъгата на хубава жена, каквито са и приятелките ми, с които се събираме все по-рядко, за да поговорим по мъжки на някоя и друга бира. И все по-рядко в темите се завъртат мъже.

Какви жени познавам – истински пичове! Да ти е кеф да пиеш! Разбираме се с една дума. Абе, защо малко поне не си падах по жени! Колко лесен би бил живота... А то, дори женско порно в самотните студени вечери, ми е неинтересно...

Освен това в компанията ни няма място за еманципатки. Защото между нас не вирее нищо изкуствено и фригидно. Ние сме добри и когато сме простачки като бирата, с която най-често се наливаме, и когато сме гневни като водките, които шибаме на екс, когато държим да си доказваме мощ, и стилни като виното, когато сме на естетски събития.

А иначе, откъдето да ни погледнеш, сме с женско либидо, та ми е необяснимо как се научихме да носим толкова на пиене, на болка и на единачество... И как не се примирихме да ни обичат така, както дойде.

Отдавна не чакам никого на тази гара. Слизаха всякакви мъже – умни, глупави, красиви и не чак толкова, богати на пари и на истории. Слизаха и истински мъже, които гледах с широко отворени очи. Гласът им ме заливаше, а присъствието им простираше топлина върху раменете ми, а после за дълго населяваше скута ми. Знаех, че мога да ги направя щастливи, но те не търсеха щастие. То беше несъвместимо с героическите им амбиции за себе си. Защото героите обикновено са тъжни самотници, обградени от другари по съдба и предатели, а жените са емоция без присъствие.

И какво да правим тогава ние със силното женско присъствие. Поне малко да си падах по жени, а то даже женско порно ми е неинтересно.