Вкусът на желанията

Вкусът на желанията
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Има два начина на хранене.

Единият е да заситиш глада си с онова, което ти се намира под ръка, можеш да си позволиш или си му свикнал.

Вторият е да се вслушаш в сетивата си, за да ти подскажат за какъв вкус си гладен.

В случая принципите на здравословното хранене не ме вълнуват, защото и то попада в тези две категории – поемаш по предписания като от лекарска рецепта или съответната диета важни за организма елементи и калории, дори и да не са ти особено приятни или си изградил навик да си еко, био – човек и се храниш според тази своя мяра.

Ако обаче си направиш труда да съчетаеш суперхраните си, така че да постигнеш вкуса, за който ензимите в устата ти нашепват „изяж ме”, тогава вече влагаш емоция на удоволствие и радост от храната.

Замислих се за това сравнение докато стоях над белия лист, когато с няколко приятелки решихме да затворим желанията си за 2016 в плик и да ги отворим догодина по същото време.

Аз съм от тези, които не обичат списъците с поръчки до Вселената.

Знам, че напоследък е хит, че помага да фокусираш вниманието си към нещата, които искаш, да дефинираш приоритети – все полезни упражнения, но си имам някаква моя концепция, че така се програмирам за нещо много по-малко и несъществено. Или пък защото когато дойде, мога да не го искам. От опит  знам, че в тези наши времена на ускорение, много често пратките пристигат преди да си психически, финансово и емоционално готов за тях и се случва да ги върнеш на куриера.

Затова избягвам списъците, точно както преди 20 години не записвах в листа си за пазаруване каперси и сушени домати. Нито ги имаше в кварталната бакалия, нито имах развит вкус за тях. Първата среща на ензимите ми с комбинацията „зехтин и балсамико” предизвика неприятна гримаса, когато рязко шокирах сетивата си, привикнали на „олио с оцет”. Сега е точно обратното, но идеята ми е, че тази работа с желанията е на същия принцип. Ако не си готов да платиш гражданска отговорност за 2000 кубика, паркинг в синя зона, гараж, бензин, не е бинго да спечелиш автомобил дори и от лотария. Или както казваше един приятел – много искам черна кола, обаче никога не си я пожелавам, за да не получа катафалка.

И така, седях си пред белия лист и си мислех как искам да довърша ремонта на апартамента, да пътувам повече, да направя някакви събития, да напиша най-накрая нещо ново в книга, обаче от всичко това усещах тежест – стана ми ясно, че ако взема да го напиша, съм си пожелала още работа. Отказах се.

Момичетата бяха готови с желанията си и весело си бъбреха, а аз нервничех, че ми пречат да се съсредоточа. „Хайде, бе, много насериозно го взимаш, пожелай си нов любовник и ще видиш как ще ти хрумнат още сто неща” – шегуваха се те на мой гръб. Това си е така – нов мъж в живота рязко променя приоритетите и желанията на една жена, но в случая нямам импулс да залагам на този кон.

Зарязах ги и излязох на балкона. Не мислех за никакви желания, загледах се в небето и фантазията ми нарисува картина – небето се превърна в море, огряно от слънцето, а една голяма старовремска инкрустирана със злато писалка се спусна от небето и се топна в синята вода като в мастилница. Благодаря! Сетих се. За да си напиша желанията, трябва просто да топна перото си в емоциите на онова, което чувствам като красота.

Оставих се на усещането – като икони на таблет прелистих най-различни „трябва“, „искам“, „би било чудесно ако имам...“, нищо не усещах, нищичко. Добре, хайде да пробваме по обратния начин – с думички. И занареждах „спокойствие“, „здраве“, „лекота“, „радост“.... и изведнъж се появиха картините. Неочаквани картини.

Почувствах енергията на спокойствието и се появи красиво място, лек бриз, галещ ухото природен шум. Когато се потопих в здраве, видях как се смея и с някакви хора играем някаква игра с топка на поляна, чуваше се весела глъчка.

Помислих си „лекота“ и видях как шофирам по огрян от слънцето път под купол от клони на дървета и слушам любимата си музика.

При радост изживях усещането, което имам когато със сина ми се отдаваме на шеги и философии за живота...

Няма всичко да ви разказвам, но бая се заиграх. И тази моя игричка на практика ми показа как постигането на някаква цел и имането на нещо въобще не провокират някаква сериозна емоция у нас. Вероятно затова се ражда ненаситната жажда и нужда за още и още, и още... А всъщност то работи по обратен начин – нашето състояние е онова, което привлича или отблъсква готиния купон.

Точно както с храната – когато ензимите за онова, което искаш да вкусиш, вече са се образували,  то е вкусно и желано. Когато те засити, изпитваш лекота и благост. Ако пренебрегнеш табиета, се лашкаш единствено между нуждата за оцеляване и чиста лакомия. Със желанията, връзките помежду ни е абсолютно същото – едни обслужват нуждата за оцеляване, други са от алчност.

И най-хубавото е, че с тази техника можете да си намисляте желания не само около Нова година, а всеки ден, по колкото пъти пожелаете. И догодина, по това време, ще знаете със сигурност едно – че сте има година, пълна с лекота, радост, здраве и спокойствие. И през цялото време ви е било много вкусно. Никак не е лошо.

Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:

Опитомяване – да излезеш от дупката

Истината и спестените мръсни чорапи

Хранителен режим за (не)обвързани

Загубеняци на първа линия

Разговорът като секс

Поуката от тайните тефтери

Мъжете плащат вечерята, жените инвестират във връзката

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Какви бижута носите?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент