Не обичаш някого, защото е перфектен, обичаш го въпреки факта, че не е. Това е първата истина, която една жена трябва да си позволи да приеме, ако иска любовта ѝ да бъде истинска, а не изтощителна. Перфектният мъж не съществува, защото човекът по принцип не е завършен проект. Той е процес. С грешките си, със слабостите си, с онези пукнатини, през които понякога излиза светлина, а понякога – мрак. Любовта не е търсене на идеал. Любовта е разпознаване.
Жените често се влюбват в образ. В потенциал. В това, което мъжът може да бъде, ако подреди живота си, ако узрее, ако реши да остане. И точно там започва разочарованието. Не защото той е лош. А защото не е това, което си си представяла. Перфектният мъж в главата е винаги по-тих, по-внимателен, по-осъзнат. В реалността той е уморен, понякога объркан, понякога затворен. Истинският въпрос не е дали е перфектен, а дали е истински с теб.
Перфектният мъж не е този, който никога не греши. Той е този, който остава, когато сгреши. Който поема отговорност, вместо да се оправдава. Който не бяга, когато разговорът стане труден. Който не се крие зад мълчание, когато знае, че те боли. Тези неща не са идеал. Те са избор. И точно изборите правят мъжа, а не качествата, с които се хвалят другите.
Любовта не изисква съвършенство. Тя изисква присъствие. Изисква честност. Изисква готовност да бъдеш видян такъв, какъвто си, без маска. Ако един мъж може да застане пред теб без нужда да се прави на нещо повече – това е по-ценно от всяка външно „съвършенство“. Ако можеш да бъдеш себе си до него, без да се свиваш, без да премерваш всяка дума – това е отговорът, който търсиш.
С времето една жена разбира нещо важно: перфектният мъж не е този, който ѝ обещава света, а този, който присъства в нейния. Не този, който говори красиво, а този, който действа последователно. Не този, който я впечатлява в началото, а този, който не изчезва, когато ежедневието оголи всичко. Перфектността е кратка. Постоянството е рядко. И именно в него се крие истинската стойност. Някой да те оценява. И ти да оценяваш него. Без резерви.
Въпросът остава – съществува ли перфектният мъж? Не. Но съществува мъжът, който е перфектен за теб. Не защото няма недостатъци, а защото неговите недостатъци не те разрушават. Не защото не те наранява никога, а защото не омаловажава болката ти. Любовта не е съвпадение на идеали. Тя е съвпадение на истини. Твоята и неговата. Следва продължение...
Прочети още:
- Любовта не е ден. Любовта е избор.
- Когато го обичаш повече, отколкото той може да понесе
- Когато връзката носи лекота
- Не ти вярва, защото ти е вярвала прекалено дълго
