Велина Томова
Романтичните връзки създават най-много радост, но и най-много нещастие. Отношенията с човека, когото уж най-много обичаме, могат да ни донесат големи разочарования, вместо пълното щастие, на което сме се надявали.
Когато нещата не вървят, винаги виним човека отсреща. Сочим неговото поведение, характер и навици за основната причина за нашето нещастие.
И си казваме (погрешно) „Ех, ако намеря идеалната половинка за мен, ще бъда щастлив(а)“.
Преди да прехвърлите цялата отговорност за личното си щастие върху някой друг обаче, по-добре се погледнете в огледалото, казва лекторът Питър Сейдж в известната си поредица „Откровени разговори“.
Много хора се разхождат наоколо като С и смятат, че ако намерят другата си половина – друго такова С, заедно ще могат да образуват О, изпълнено от край до край с щастие .
Но в любовта нещата не работят така. Затова и толкова много хора намират своето разочарование във връзките, вместо безграничното щастие, което обществото им е обещало.
Проблемът, смята Питър Сейдж, произтича от това, че ние се опитваме да запълним празнините в собствената си личност с други хора.
Ако влизате във връзка просто защото не искате да си сами, а не защото цените взаимоотношенията си точно с този човек, няма да постигнете щастие. Ние имаме на първо място задача да се научим да обичаме себе си безусловно.
По пътя към намирането на другия е нужно първо да открием себе си, да се опознаем и да се обикнем – да приемем добрите и лошите си черти и да сме докрай откровени със себе си.
Задайте си честно въпроса „Защо искам да съм във връзка“ и ако отговорът е някой от тези по-долу, вие все още сте на ниво С. Дайте си време докато се превърнете в хубаво и обичащо се О и чак тогава пристъпете към връзката.
„Искам връзка, защото се чувствам самотен“
Един човек може да е самотен дори когато е на стадион "Уембли", заобиколен от хиляди други хора. Самотата не е отсъствие на други хора, а нежелание да се срещнеш със самия себе си.
Често отричаме някои страни от нашата личност, особено недостатъците. Това открива празнота, която ни кара да се чувстваме некомфортно и нетърпеливо търсим Някой, който да я запълни.
Но както в света на парите не можеш да събереш две празни банкови сметки и от тях да направиш една пълна сметка с милиони, така и в любовта двама души с дефицити не могат да създадат пълнокръвна връзка.
Обикнете ли себе си, приемете ли и онази част, която не ви се харесва, няма да търсите патерица за своята самота, а друг човек, с когото да споделяте радостта от и без това пълноценния си живот.
„Винаги съм имал(а) връзка“
Някои хора, по стечение на обстоятелствата, бързо преминават от семейството на родителите си към свое собствено. Те винаги са съществували и са се определяли спрямо хората, които ги заобикалят, без да имат време да се опознаят самите себе си и да се идентифицират като личности.
Озовали се към 40-те си години в развод, те срещат огромен проблем с идентичността си. Неопознали себе си, бързат да се обвържат и пренасят в новата си връзка всички натрупани разочарования от предишната си връзка.
„Търся сигурност“
Обикновено жените избират този път – на финансова, емоционална или друг тип сигурност, като оставят цялото си усещане за спокойствие в ръцете на партньора.
Но когато се случи първото житейско сътресение, те са извадени от строя. Защото, и това е истина, с която всички трябва да свикнем, в живота няма нищо сигурно.
Усещането за сигурност е измамно, особено когато разчитате на друг човек да ви ги осигури.
„Искам да се чувствам значим“
Обикновено учениците влизат във връзки с такива подбуди, но има хора, които през целия си живот не го преодоляват. Това е стремежът да имаш за гадже най-красивото момиче в училището, защото това ще означава, че ти самият ще значиш нещо.
Смятаме, че с колкото по-значими неща и хора сме заобиколени, толкова повече ще значим и самите ние. Непрестанното търсене на все по-значими и значими хора и материални облаги (по-скъпа кола, по-голяма къща), ни пречи да създадем истинска, ценностна основа на отношенията ни с хората.
Преди да встъпим във връзка с друг човек, трябва да сме сигурни, че сме обичаме себе си безрезервно. Едва тогава ще можем да дадем същото и на друг човек и заедно да празнуваме живота.
Добави ни в предпочитани източници в Google
