Велина Томова
Не знам дали от възрастта или вродената ми ирония, но това със Свети Валентин винаги ме е развеселявало.
Големи мъже, със сериозни професии и още по-сериозни кореми хукват като обезумели, с трескав поглед, да гадаят какво да купят за св. Валентин на Нацупените устни, че да вземат поне за малко да спрат да се цупят.
Никога не уцелват и вечерта винаги се скапва, обилно полята с червено вино, защото ай ше им се не видят и американските глупости, днеска е Трифон Зарезан.
И седя и се чудя защо им е на тия момичета и момчета така да се изтезават. То ако си романтичен, няма да чакаш 14 февруари, а ще я изненадваш и от хлебарницата като се връщаш.
Ако не можеш да измислиш нищо нежно, но пък си готов да я чакаш в колата по 30 минути, докато се оправи, значи пак си романтичен, ама не по комерсиалния начин.
Мъжете си изразяват любовта по различен начин, момичета. Не ги гледайте филмите по романите на Никълъс Спаркс. Те са, за да ни комплексират и да ни внушават, че нещо във връзката ни не е наред.
Всичко си е наред, все пак това са мъже, а не меки плюшени играчки. Не обичат да се афишират. По тези ширини са такива. Мълчат, сумтят и когато най-малко очакваш, носят кюфтетата на скара и бутилка вино, за да не готвиш. Ей това е романтика.
А за мен най-голямата романтика е като измие чиниите след вечеря. И още по-романтично ми е, че не го прави един път в годината, а почти всеки ден.
Така че не си искайте подарък за св. Валентин. Искайте си уважение всеки ден от годината. И ще ви го напомня и на 8 март.
