Представата, че част от характера ни може да е заложена още преди да се родим, отдавна занимава учените. Доколко сме такива, каквито сме, заради наследствеността, и доколко ни оформят семейството, средата и преживяванията?

Ново голямо международно изследване дава още един фрагмент от отговора.

Екип, ръководен от психолога Тед Шваба от Michigan State University, анализира данни за личността и ДНК на стотици хиляди хора. Изследователите се фокусират върху т.нар. „Голямата петорка“ – пет широко използвани в психологията измерения на личността: екстровертност, съгласие, съвестност, невротизъм и отвореност към преживявания.

Резултатът е впечатляващ: учените идентифицират 1260 генетични варианта, свързани с тези личностни характеристики. 824 от тях не са били ясно свързвани с тези черти в предишни изследвания.

Гените имат значение, но не определят човека

На пръв поглед числото 1260 звучи като доказателство, че характерът ни е „записан“ в ДНК. Науката обаче показва далеч по-сложна картина.

Според изследователите отделните генетични варианти имат изключително малък ефект. Като цяло откритите общи генетични варианти обясняват около 5 до 9 процента от различията в резултатите за личност, а в някои анализи делът достига до 16 процента.

С други думи, ДНК може да има значение, но не може да обясни сама защо сме такива, каквито сме.

„Няма един-единствен ген на личността“, подчертава Шваба. По думите му личностните черти са свързани с множество генетични варианти, като ефектът на всеки отделен вариант е много малък.

Именно съвкупността от много малки генетични влияния може да има по-съществен ефект.

Екстровертен, съвестен или тревожен – от какво зависи?

Изследването разглежда петте основни измерения на личността.

• Екстровертността е свързана с общителност и стремеж към социални контакти.

• Съгласието описва склонността към сътрудничество и съобразяване с другите.

• Съвестността включва организираност, отговорност и самоконтрол.

• Невротизмът се отнася до склонността към тревожност, промени в настроението и емоционални колебания.

• Отвореността към преживявания е свързана с интерес към новото, любопитство и готовност за различни преживявания.

Това не означава, че човек се ражда с напълно определен характер. По-скоро генетичните различия могат да създават определени предразположения, върху които след това влияят средата и житейският опит.

Най-мащабното изследване от този тип

За да стигнат до своите заключения, учените комбинират ДНК и резултати от личностни въпросници от 46 групи участници. Общият брой на изследваните хора варира между 611 000 и 1,14 милиона, което прави изследването най-голямото от този тип според представения материал.

Изследователите анализират милиони често срещани генетични различия. След това сравняват резултатите и с данни за роднини, за да намалят вероятността влиянието на общата семейна среда да бъде погрешно приписано на гените.

Това е важно, защото членовете на едно семейство не само могат да споделят определени гени – те често растат и в една и съща среда.

А какво общо има психичното здраве?

Една от интересните посоки на изследването е връзката между определени генетични варианти, личностни характеристики и здравни показатели.

Вариантите, свързани с по-висок невротизъм, например са асоциирани с по-висок генетичен риск за редица психични състояния. Особено внимание е обърнато на хората, които имат склонност да „интернализират“ проблемите – тоест да насочват дистреса навътре. В материала се посочват състояния като депресия, тревожност и анорексия, както и по-широк набор от психични разстройства.

Снимка: iStock

Важно е обаче да се прави разлика между генетична свързаност и предопределеност. Наличието на определени генетични варианти не означава, че човек непременно ще развие дадено състояние.

Дори съвестността има генетична страна

Друг интересен резултат е свързан със съвестността – характеристика, която включва организираност, отговорност и самоконтрол.

Генетичните варианти, свързани с по-висока съвестност, са асоциирани с по-нисък генетичен риск за Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и аутизъм, но същевременно с по-висок генетичен риск за обсесивно-компулсивно разстройство.

Тези резултати показват колко сложни са връзките между гените, поведението и здравето. Една и съща характеристика не може просто да бъде определена като „добра“ или „лоша“ – тя може да бъде свързана с различни резултати в зависимост от контекста.

Гените и изборите в живота

Изследването не се ограничава само до психологически тестове. Учените търсят връзки и с реални житейски резултати – здраве, професионално развитие и склонност към промени.

Според Шваба например генетичните варианти, свързани с отвореността към преживявания, са свързани и с доходите и смяната на работа. Това може да представлява интерес за изследователите, които изучават професионалното поведение.

Но и тук не бива да се прави крачката от „свързано с“ към „причинява“. Генетиката е само един от факторите, които участват в оформянето на човешкото поведение.

Един вариант променя характера ни почти незабележимо

Може би най-важното число в цялото изследване не е 1260, а ефектът на всеки отделен генетичен вариант.

Според оценката на учените един вариант може да промени позицията на човек в определена личностна характеристика само с малка част – приблизително от 50-ия до 50,35-ия персентил.

Това поставя откритието в правилния контекст.

Не съществува ген, който да казва: „Този човек ще бъде екстроверт“ или „Този човек ще бъде тревожен“.

По-скоро човешката личност се оказва резултат от огромна мрежа от малки влияния. Изследователите предполагат, че за всяка от основните личностни характеристики могат да участват дори повече от 16 000 често срещани генетични различия.

Между наследствеността и избора

Новото изследване не дава окончателен отговор на стария въпрос дали характерът е наследен или придобит.

По-скоро показва, че въпросът вероятно никога не е бил „или-или“.

Гените могат да създават определени склонности. Семейството, обществото, образованието, преживяванията и личните решения могат да ги променят, засилят или компенсират.

И точно това прави човешката личност толкова сложна.

В крайна сметка ДНК може да ни даде определена отправна точка. Но между генетичната предразположеност и човека, който ставаме, стои целият ни живот.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Прочети още:

• "Емоционална слепота" - защо понякога не можем да назовем чувствата си 
• Да опознаеш сянката си: как приемането на вътрешния ни свят носи спокойствие 
• 7 начина да запазим вътрешната си опора, когато всичко се обърка 
• 5-те типа нарцисисти, които могат да присъстват в живота ни всеки ден