„Не мога да разбера защо се женят. Голяма тъпотия”, казва кумата на мен, наивна и нищо неподозираща шаферка.
На прицел е предстоящата сватба на наша добра приятелка. Трите представляваме класическа женска тройка.
Булката – влюбена и въодушевена, в очакване да каже „да”, докато смъртта ги раздели.
Кумата – омотана във връзка с по-възрастен семеен мъж, дал ясен знак, че никога няма да напусне семейството си.
И аз, шаферката – самосиндикален електрон, мъдро научил се да си бъде самодостатъчен.
И докато несръчно жонглирам с неща като моминско парти, булчински изненади и тениски с надпис „Шаферка” (боже, и такива ли имало?), в любовно-неангажираната ми глава нахлуват размисли за брака, изневярата и кое от двете има повече почва у нас.
Примери, колкото искаш! Моя приятелка – артистична, готина, хубава работа, омъжена, с малко дете. Обича мъжа си, но обича и любовниците си.
Казва ми: „Ама ти какво си мислиш, чувствата рано или късно изчезват”.
„Сигурно”, казвам си, „но не сме ли ние тези, които трябва да ги поддържат?”.
Приятелка на моя приятелка – доскоро щастливо омъжена, уверена, че е изтеглила дългата пръчка със съпруга си, деца два броя. Един ден среща друг, влюбва се лудо, „никой досега не ме е карал да се чувствам така” и хоп, развежда се.
Либерално си разсъждавам: „Е, да, винаги можеш да срещнеш нова любов...”.
„Ами, ако срещам нова любов на всеки две или три години, какво правим?”, връщам си мислено реплика.
След това се сещам и за други мои приятели и техните, засега щастливи семейства.
Някои, заедно от университета, все още изглеждат щастливи.
Други, вече с няколко деца, също крещят в полза на мечтаното „и заживели щастливо”.
„Ето, има и хубави примери”, кимам обнадеждено, пропъждайки от ума си онзи постулат за изключението, което потвърждавало правилото.
Тениска с надпис „Булка” – размер S. Тениска с надпис „Шаферка” – размер М.
Ами ако тениската с надпис „Брак” рано или късно ни отеснява или ни става широка?
Ако неминуемо някой ден няма да ни е по мярка, има ли смисъл да я обличаме изобщо?
Edna шаферка
