Седя в съдебната зала и ги слушам. От тях струи енергия - енергия на омразата. Това са хора, които довчера са спали под едно одеяло, а днес делят децата си и търсят у другия вината за проваления си брак.

Как става така и защо?

Този въпрос винаги много ме е измъчвал.

Бях писал вече, че историята на един развод е всъщност историята на една провалена любов. Нещо се е случило, нещо е разкъсало душите на тези хора, събрали се в името на любовта си в най-разпространената по света социална връзка - бракът.

Разбирам омразата им. Емоцията изключва благородството - другото са розови сериали.

Някой някого с нещо е обидил, излъгал, предал. Някой е изгубил уважението и признателността, която е имал към другия. Единият, или и двамата, са избрали да живеят емоционално с трети, а битово с половинката си. Криели са това до последния момент. Последен е моментът, в който другият разбере.

Никой не признава вината си, напротив - виновен винаги е другият. Това има определени последици - касае издръжката, родителските права, ползването на част от имуществото.

Не знам коя е най-честата причина за развода! Може би изневярата?

Реално погледнато и тя е продукт на други насложили се отношения. Връзките между хората винаги се уморяват - факт е, че имаме много малко приятели от детството си, защото и те са ни разочаровали с нещо през годините. Така е и в брака - връзката се уморява, преставаме да правим секс с брачния си партньор, търсим друга емоция. И ето я изневярата.

Впрочем, неконсумирането на брака е основание за прекратяването му. Колкото и трудно доказуемо да е.

В някои случаи разводите са фиктивни. Както има и фиктивни бракове. В трети са резултат от настъпили здравословни проблеми или възникване на социални патологии - алкохолизъм, наркомания, хазартно увлечение. След 1990 г. рязко се увеличиха икономическите разводи - намалените възможности за работа в страната ни прокудиха много хора извън пределите на родината, където да търсят работа за издръжка на семействата си. Така мъжът в Америка, а жената тук. А далеч от очите – далеч от сърцето. Бедността не е основание, но е причина.

В основата на човешката цивилизация е шумът. По този начин комуникираме. Говорът ни е определен вид шум - от тоналностите му зависи емоцията ни. Музиката, която слушаме, забележката, която правим, въпросът, който задаваме, са нещата, определящи отношенията ни.

Винаги, когато слушам арфата, се сещам за това. И за мита за Орфей и Евридика...

Хората престават да си говорят един с друг. Или ако се опитват, това завършва със скандал. Започват да се дразнят от най-малките неща и да изпускат нервите си, изгубват взаимното си доверие.

Липсата на всякакъв опит и желание да разбереш другия, за мен е в основата на раздялата.

Прекратяването на брака от съда е само един добавъчен акт.

Бракът е един доброволен, и по определение и очакване, траен съюз. Всички ние встъпваме в него, не за да се разведем с ненавист в очите определено време след това. Винаги съм се питал: защо, за да сключиш брак, са нужни 10 минути, а за да го прекратиш, понякога минават години? И си дадох отговор, докато пишех тези редове. Защото в единия случай важат правилата на любовта, а в другия - правилата на войната.

Доколкото такива правила са възможни и съществуват изобщо. 

Добави ни в предпочитани източници в Google