На женска приказка през времето

На женска приказка през времето
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

От години наблюдавам как се променят темите за разговор в женските ми компании. Съвсем нямам предвид, че като млади сме си говорели повече за това как да не забременеем от момчетата, а сега си говорим повече за особеностите на яйчниковия резерв и възможностите на съвременната медицина да се замразяват яйцеклетки за моментът, в който сме готови за това. 

Кога си готов за подобно нещо, няма нищо общо с всички приказки, които си приказваме за любовта и „да срещнеш точния човек” – независимо дали на женска раздумка или когато този разговор се води през широката платформа на интернет пространството.

Истината е, че типичните женски разговори през изминалите близо 40 години, са в голяма степен едни много мъжки разговори. Поне в моите женски компании. Няма как да е друго, защото живеем в много превратни и постоянно променящи се времена.

В края на 80-те, началото на 90-те, с момичетата от моя кръг, си говорехме за журналистика, политика, интересни хора за интервюиране, списанията, които искаме да правим. И също така за дрехите и обувките, които искаме да носим – защото тук ги нямаше. Говорехме за всичко, което тогава се наричаше „западна култура” и за това как сами да я създаваме заедно с някакви секси млади хора.

За всичко ново, което имахме да наваксваме от „забавено-ускореното” културно развитие на света - рок, пънк, джаз, театър, дизайн, всякакъв арт и поп арт.  Но успоредно с това, в онези години най-важният въпрос беше „да емигрираме или не?”. В моята младост създаването на връзки и раждането на деца категорично не беше основната ни тема, защото бяхме на кръстопът. 

Тези, които останахме, създадохме своите първи семейства, родихме децата си и това беше съвсем естествено. Но пак не беше основната ни тема. По-важно беше какво създаваме тук – фокусът беше върху правенето на бизнес, включително от култура, без въобще да знаеш как се прави бизнес в най-силните мутренски години.

Женските ни разговори за мъже бяха насочени много повече към изборите на любимите ни момчета. Дали, доколко и как да получат безавариен достъп до легален бизнес, който да развият, ходейки по ръба. Или да приемат участта на лузерите, за които е въпрос на чест да не се докосват до „мръсните пари” на мутрите и политиката. За всички хора, свързани с някакво изкуство в онези времена, това беше едно почти ежедневно ходене по въже над пропаст. Често съпътствано от екзистенциални кризи.

С компромиси и в двете крайности. Не че любовта и секса не бяха важни, но някак не бяха най-определящото нещо при избора дали да останем заедно или не. Сгушени под завивките не се питахме дали ще останем заедно след хубавия секс, а към кои битки с вятърни мелници ще се отправим сутринта.

Това беше и времето на първото голямо шоково събуждане на хората с хуманитарна нагласа – за първи път разбрахме, че това, което за нас беше символ на качествена естетика, литература, музика, изобразително изкуство..., няма нищо общо с онова, което „хората с парите” разбират и биха искали да инвестират, нито че то би било подкрепено от публиката, която няма необходимото образование, за да можем да кажем: „ето, хората го искат, може да се спечели от това”. Разбрахме колко е голяма пропастта между масовата култура и онова, което искахме да създаваме.

Точно този голям шок в онези години се отрази драматично върху много голяма част от първите семейства, които създадохме. В моите среди. Някои се разведоха, други продадоха каквото имат на безценица и се отправиха към „другата България”...

Голяма част оцеляха, но на женските ни сбирки от онези години, главните теми бяха тези. Въобще не бяха свързани с разговори от типа какъв трябва да е истинския мъж и каква истинската жена.  

Бяхме замесени еднакво в това преподреждане на обществената ни прослойка. Някои избираха да оцеляват заедно, други – поединично. Някои от жените наистина предпочетоха да имат своите преживявания с „богати любовници и съпрузи”, други избраха да са „спътници на своя интелигентен лузер”. Трети решиха, че на тази маса няма подходяща „храна” за тях. 

Все още никой не говореше толкова открито и откровено нито за секса, нито за капаните в емоционалния ни свят, които ни подтикват към един или друг избор. Влюбвахме се и разлюбвахме, защото така го чувствахме. Не се анализирахме много – разказвахме си историите и продължавахме.

Докато новото хилядолетие ни дебнеше зад ъгъла без дори да подозираме как ще ни предложи да преосмислим всеки избор, който някога сме правили. И как ще промени женските ни разговори.

Следва продължение...

Още от същия автор:

Разговорът като секс

Поуката от тайните тефтери

Еволюцията "новите татковци"

Нищо такова не помня...

Съкровища в емоционалния багаж

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент