Има жени, които следват мечтите си – и такива, които ги създават с ръцете си. Елиза Иванова е от онези редки творци, които не само си представят светове, а ги изграждат – буквално – кадър по кадър. Българската художничка и аниматор вече повече от десетилетие живее и работи в Сан Франциско, където вдъхва живот на някои от най-обичаните анимационни филми на Pixar като Отвътре навън, Смелата Ваяна и Коко.
С несломима отдаденост към изкуството, лични проекти и публикувани книги, Елиза е доказателство, че талантът, съчетан с упоритост и въображение, може да отведе човек много по-далеч от родното място.
В разговор с нас тя разказва за пътя от България до студиата в Калифорния, за работата си днес, за вдъхновението зад личните ѝ проекти и за това как мечтите се сбъдват, когато им дадеш посока.
Как би описала пътя си от България до мечтаната от хиляди работа в Сан Франциско?
Страхотен въпрос и ще се постарая да отговоря с конкретни детайли. Пътят не е труден, но имаше много възлови части през годините. Вярвам, че целите са постижими преди всичко, и че в един момент е нужно да се подеме пътят от мечта към цел - две много различни неща. Мечтата беше един ден да правя кариера в арт и кино, а целта ми беше да продължа да рисувам и по някакъв начин да уча кино в университета, за да не пренебрегна рисуването за сметка на киното. Търсех различни училища, гледах изискванията и се подготвях за всяко едно според списъка им.
След 4 години следване и 4 студентски късометражни филми успях да мина интервю с аниматори от Pixar, които посетиха университета и ми харесаха работата. Така започна кариерата ми в студиото и работих почти 10 години като 3Д аниматор, докато не реших, че е време да се върна към изобразилелното изкуство и илюстация.
Решението ми не беше лесно, но дойде съвсем навреме с раждането на сина ми и болезнената липса на майчинство в Щатите и така реших да се пробвам в частния бизнес като фрилансер.
След това дълго описание мога да кажа едно- целта е стратегия и с малки стъпки се стига много далеч- пъти по-далеч, отколкото си представях на 17!
Често рисуваш жени. Кои са тези жени?
Да, причината е, че последните 1-2 години рисувам различни емоционални състояния - и тези усещания ги пресъздавам в персонажи, които не съм аз, а преображения на чувства като различни жени - през техния поглед.
Всичко е моментно и знам, че по някое време тематиката ще се промени, но засега е това.
Кои са жените, които са повлияли най-много на това, което си ти днес?
Имам подкрепата на една страхотни родители, без които не знам къде бих била. Майка ми е пример за безкомпромисна сила към успеха и за създаване на възможности, където ги е нямало преди - за себе си и семейството си. Освен това от съвсем скоро забелязвам колко си мисля за двете си баби, когато се впускам в кулинарни приключения и си припомням съвсем случайно разни трикове и мъдрости. Много ми е мило!
Какви са проектите, върху които работиш в момента?
В момента съм се концентрирала върху илюстрация за себе си и за компании, с които работя от години; правя корици за комикси- любими са ми- но най-вече работя за себе си. Публикувам книги с рисунки и сега се фокусирам върху картини и по-мащабни проекти. Интересно е как проектите, които са ми най-интересни и лични, привличат по-голямата част от публиката онлайн, и се надявам това да продължи в бъдеще.
Как изглежда един твой ден?
Балансът между работа, семейство и здраве е приоритет и гледам да не работя прекалено много, когато децата са вкъщи след училище. Работата приключвам преди това и с тях рисувам само за кеф. Тренирам почти всеки ден. Това е.
Все повече се говори за AI. Има ли реална заплаха за артистите и аниматорите?
Има, разбира се, и честно казано не знам как ще се реши проблемът с масовите съкращения заради AI, ако няма закони за регулация на AI и как да се използва етично. Музикалната индустрия е добър пример за това- в Щатите AI генерирана музика не може да се лицензира именно с целта да се запази авторският отпечатък и да се ознамени човешкия гений. Не виждам защо същите правила не са въведени за всички форми на изкуство.
Какво си пожелаваш за 2025 г.?
Повече време за изкуство, за опити, успешни или не, за взимане на риск и избягване на битовизма и стреса от ежедневните проблеми. Гледам на живота позитивно и се надявам този всетоглед да го запазя завинаги.
