Красота, музикален талант, богатство и статус - изглежда, че Адел Юго има всичко, за да стане истински щастлива. Животът й обаче се променя завинаги, когато се влюбва несподелено в английския офицер Албърт Пинсън, ставайки жертва на собствените си луди чувства към него.
Адел Юго, най-малката дъщеря на Виктор Юго и Адел Фуше, е родена на 24 август 1830 г. в Париж. Тя израства в атмосфера на любов и хармония, поддържа топли отношения с братята и сестрите си, проявява интерес към музиката от детството и ходи на уроци по пиано. Хората около нея забелязват, че тя има истинска дарба.
Безгрижното време в живота на Адел обаче приключва през 1843 г. Същата година нейната 19-годишна сестра Леополдина и съпругът й отиват на круиз с яхта. Докато плават, двойката я връхлита буря и лодката им се преобръща. Очевидци, наблюдавали трагедията от брега, разказват, че съпругът й Чарлз направил няколко отчаяни опита да спаси любимата си, но когато разбрал, че тя е мъртва, не пожелал да се спаси и се удавил с нея.
Това събитие се превръща в истинска трагедия за цялото семейство Юго - бащата Виктор е толкова ранен от смъртта на дъщеря си, че изпадна в продължителна депресия и не пише нито един ред в продължение на седем години, а майката на момичето започва да организира сеанси с надеждата да се свърже с духа на покойната си дъщеря.
Адел, която е много близка със сестра си, също не може да се справи напълно със загубата. Тя бива увлечена от идеята на родителите си за възможността да провеждат сеанси и скоро започва да вярва, че духът на Леополдина е постоянно с нея, като й помага да взима решения и я насочва по всякакъв възможен начин в живота.
Освен това по това време се случва още един тест за семейството - през 1851 г. Виктор Юго е изгонен от Франция заради критики към Наполеон III. Първо се премества в Брюксел, а по-късно се установява на остров Гърнси в Ламанша, придружен от жена му и децата му. Далеч от родния Париж, Адел започва да се чувства по-зле - депресията й продължава да се влошава и все по-често психическото състояние на момичето предизвиква безпокойство у нейните роднини.
През 1861 г. Адел Юго се запознава с Алберт Пинсън - смел и красив английски офицер. Според една от версиите младият мъж първоначално се интересува от дъщерята на френския писател и дори ѝ предлага брак, но тя отказва, след което съжалява за решението си. Според друга версия Пинсън изобщо не споделя чувствата на Адел и вниманието ѝ е ужасно обременяващо за офицера.
По един или друг начин, Адел се влюбва в Алберт Пинсън и започва да го следва по целия свят. Когато офицерът е изпратен да служи в Канада, тя отива с него, без да каже нищо на родителите си и изплаща всички хазартни дългове на любовника си. На новото място момичето започва да казва на другите, че тя и Алберт се обичат, но все още не могат да се оженят, тъй като родителите на младия мъж са против този брак.
Хората съчувстват на нещастната Адел, което само помага за укрепване на нейните илюзии. Малко по-късно момичето пише на брат си Франсоа-Виктор, че най-накрая е станала съпруга на офицер Пинсън и всичко е наред с нея. Няколко месеца по-късно дъщерята на Виктор Юго признава на семейството си, че сватбата все още не се е състояла, но ги уверява, че това е само формалност и че скоро ще стане мадам Пинсън.
Отчаяната Адел се обръща към хипнотизатор, за да принуди Алберт да й предложи брак, но всичките й опити да привлече вниманието на младия мъж към себе си са напразни. Нещо повече, по това време Пинсън вече се влюбва в дъщерята на местен съдия и дори я моли да се омъжи за него, но Адел успява чрез адвокат да развали годежа им.
По-късно Пинсън е изпратен в Западна Индия и Адел няма друг избор, освен да последва любимия си. Там животът й започва да се превръща в кошмар - психическото състояние на момичето продължава да се влошава, тя спира да се грижи за себе си, не яде почти нищо и всичките й мисли са насочени към любовта й към Алберт. Очевидци разказват, че някогашната красива и щастлива Адел се превръща в градската луда жена, която напуска къщата през нощта и постоянно пише нещо в бележника си.
През 1872 г. Адел се завръща в родината си. Във Франция я посреща само баща й - всички други роднини на момичето са починали. За съжаление психическото състояние на Адел вече е критично и тя прекарва следващите години от живота си в една от психиатричните клиники във Франция, където редовно я посещава Виктор Юго.
Медицинският персонал на тази болница отбелязва, че до края на дните си Адел си спомня любимия си и вярва, че той ще се върне за нея. Тя запазва дневниците си, които разказват за годините, които е живяла до него, и редовно ги препрочита.
През 1915 г. Адел Юго умира. Тъжната история на нейния живот вдъхновява френския режисьор Франсоа Трюфо да направи филм, посветен на несподелената любов и страданието на дъщерята на Виктор Юго. Филмът, наречен "Историята на Адел Ю.", излиза през 1975 г., а ролята на Адел е изиграна от известната френска актриса Изабел Аджани.
Лудата любовна история на момичето оставя следа не само в изкуството, но и в психиатрията - феноменът на любовната мания е наречен "синдром на Адел". Характеризира се с маниакално увлечение на индивида към обекта на неговата страст.
Причините за появата на тази форма на любовна зависимост все още не са напълно изяснени, но повечето лекари са съгласни, че синдромът на Адел може да се развие поради липса на родителско внимание в детството, ниско самочувствие и предразположение към психични разстройства.
Трябва да се отбележи, че Адел Юго наистина има всички предпоставки за заболяването - чичо й Юджийн страда от психично разстройство, което лекарите по това време наричат „придобита идиотия“, освен това, според историците, майката на момичето е много студена с децата си, а бащата прекарва много време в изневери.
Психиатрите разграничават три етапа на развитие на болестта, последният от които не може да се лекува. Смята се, че тази мания напълно поглъща ума на човека и дори най-модерните методи на лечение не са в състояние да помогнат на пациента.
Прочетете още:
