Някой от вас да си мисли, че Господ върши нещо, без да го е премислил? Не, нали.
Затова е Господ – винаги е всеблаг, всеопрощаващ и справедлив. Той създава светлината, небето и земята, флората и фауната, че накрая му остават сили и за мъжа и жената. Не интимно.
Скалъпва мъжа от кал, после, за да не е самотен, му спретва подобрено издание от собственото му ребро. На това място всички мъже потриват самодоволно ръце, зер реброто е кост без мозък. Трийте кунки, няма лошо.
Та щъкат Адам и Ева из Райската градина, захласват се по цветенцата и пеперудките, кипи безсмислено самодоволство. Всичко си имат, в Рая какво пък толкоз му е необходимо на човека – ни студ, ни глад, ни ядове. Оппаа! Забравяме за забраната – всичко могат да правят, само да не се докосват до едно-единствено дърво, да не вкусват ябълката на познанието.
И оттук започват, майко мила, всички беди?
Според мен на Ева сто на сто й е писнало да припка от сутрин до мрак по тучните полянки край бистрите ручейчета и да гледа как Адам зяпа облачетата през клоните на дърветата. Обаче: това ли е била целта на Господ – да създаде райската градина и две бройки същества?
Той, който всичко знае, не е ли бил наясно, че забраненият плод е най-сладък и след като е създал дървото на познанието, не е чакал кога точно тези две безметежни създания ще се опитат да опитат плодовете му. Защото иначе някак безсмислено ми изглежда след цяла създадена вселена, да седнеш и да гледаш сеира на нищоправещите твои чада.
Получава се един затворен кръг. Защо ще създаваш екземпляри от различни полове, ако те не осъзнават това.
Божият промисъл не може да е толкова елементарен. Не ли Той е изпратил изкушението в образа на змията?
И, ще кажете, избрал е по-слабото звено. Напротив, заложил е на по-силното. Ева просто е била по-креативната априори. Такава я е създал. Та отхапала от ябълката, пък замотала и главата на Адам и станала тя каквато станала. Знаете – грехопадение, че изгонване от Рая, че с труд ще изкарваш хляба си и в мъки ще раждаш децата си, че нароило се човечество, проба-грешка-проба, щъкаме ние сега по майката земя и нищо човешко не ни е чуждо. На някои и нищо животинско не им е чуждо, но и това влиза в Божия замисъл.
По тази логика, жената вместо да бъде охулвана, следва да бъде възхвалявана. Ней дължим живота си – не вечен, слава Богу, а такъв, какъвто си го направим. Грешим, падаме, ставаме, вървим напред по пътя на познанието или се лутаме с години през пустините на безпросветността, връщаме се назад и почваме пак отначало, но вървим, не припкаме в ограничения периметър на една градина, та била тя и райска. Богохулно ли ви звучи?
Я се замислете – щом Бог е навсякъде и във всичко, значи Той това е предвидил и това е определил. За нас. За предците ни и за правнуците ни, напред и все напред във времето и пространството, които Той е създал. Ева е виновна за изгубения Рай? Ама ако не беше тя, нямаше да има и човечество или аз нещо греша?
Изобщо не смятам, че съм първата, която е стигнала до тези ясни като бял ден умозаключения. Много неща в тази посока съм чела през годините и те изплуват, когато трябва да обяснявам защо не си живеем райски безметежно.
Познанието носи страдание, но без множенето на знания няма живот. Нищо няма – дори ракийката вечер на масата в кухнята, която вашата си Ева ви поднася с една нарязана в чинийката от сватбения сервиз ябълка. Райско, а?
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
