И така, до края на света

И така, до края на света
Снимка: Thinkstock

Може би сте забравили колко обичам флирта, тъй като отдавна не съм го напомняла. По-важното е, че аз не забравям да събуждам емоциите си и да украсявам ежедневието си с него. (припомнете си тук този текст на Михаела - бел.ред).

Но ситуацията става интересна, когато този флирт вземе, че събуди наистина заспали чувства. Тогава, такива като мен, се сепват. Едно е да поддържаш живота си ведър и да разтоварваш общуването с неангажиращ флирт, съвсем друго е да си кажеш „опа, тук изскочи нещо, което заплашва да се превърне в мой ангажимент, грижа, отговорност”.

И не говоря дори за другия човек – онзи, чиято ключалка е превъртяла от специфичния флирт-гриф на твоя ключ, а за собственото ти решение какъв избор да направиш оттук нататък. Да минеш ли през тази нова отворена врата, без да си наясно с приключението, което те очаква. Или да се опитваш да я оставиш полуотворена с надеждата, че можеш само от време на време да надникваш през нея и да викаш: „ку-ку”. Да поемеш глътка свеж въздух от опияняващи емоции и пак да свърнеш към познатото ти русло, което някои наричат „зона на комфорт”.

Ако трябва да си говорим честно, тази „зона на комфорт” е твърде некомфортна. Ако я харесвахме наистина, нямаше да правим дълги списъци с желания по новолуние. Когато някой ни каже: „намисли си желание”, щяхме да питаме: „какво е това? Аз съм добре, всичко ми е наред”, вместо: „веднъж само да си намеря работа/ любим човек/ да оздравея/ да намеря време за нещата, които обичам/ да имам повече пари... всичко ще бъде наред”.

Никога нищо не е наред, когато се случи което и да било от тези лелеяни неща.

Защото  всяко едно от тях изисква внимание, лично отношение, отдаденост, „да знаеш какво да ги правиш”. Когато си намерим работа, е важно да положим усилия да бъдем наистина добри, да я харесваме, да „си паднем на мястото”. Иначе ще мрънкаме от понеделник до заплата.

Любимият човек изисква време за общуване, за синхронизиране на мечтите и създаване на посока, път, по който да вървим заедно. Здравето означава промяна на навици, движение, добра и редовна храна, липса на самоосъждане, вина и страх.

Нещата, които обичаме са най-обсебващи. Споделяла съм вече с вас, че чувството да си пленен в игра от своята муза е незаменимо. Но музите са много ревниви и обсебващи. Нямаш време за тях? Моля? Не ставаш за творец. Абсурд. Резето на вратата ѝ може рязко да хлопне и на бая флирт да го удариш, докато отново ти повярва, че си готов за нейната любов.

А колкото до хората, които нямат никакви навици да разполагат с пари, появата им може тотално да ги обърка „кое по-напред”. Ще си изплатят някой и друг дълг, ще отидат до Париж, Бали, Индия или в краен случай Созопол, ще се отчетат с една индулгенция на благотворително събитие, роднините и приятелите ще намерят начин да си вземат своето и това е в общи линии.

Този модел се повтаря и при бързите срещи със себе си. Много често подхождаме към тази най-сакрална среща като към любовна авантюра, за която не носим отговорност. Час по йога, медитация, някой и друг курс за личностно развитие, ако има на кого да оставим децата, практика по семейна констелация в режим на speed dating и после се появява онази реплика: „чудесно беше, толкова прекрасно и разгръщащо, тази среща със себе си толкова ми помогна да се осъзная, обаче нали знаеш – като влезеш отново в матрицата и край.”

А да излезеш от матрицата е много неудобно – това означава да нямаш работа, а да си я създадеш и отстояваш. Да не се обвързваш с убежденията на любимите си хора и приятели, да извървиш много мили сам, докато привлечеш спътник с подобен на твоя резонанс и нагласа към живота. Да се довериш да изобилието – онова, несигурното – че нуждите ти ще бъдат задоволени във всеки миг. Обаче колкото ти трябва в този миг. Това последното си е майсторски клас.

Почти не познавам някой, който да не е изпитал страх и недоверие от две неща: че ако наистина обикне себе си, ще бъде обичан във всеки момент от своя живот и че Вселената е достатъчно изобилна, за да се грижи за своето земно дете постоянно. Много силни са ни  навиците да стъпваме на опита си и да чувстваме, че имаме посока, когато успеем да планираме. И най-забавното е, че именно този навик наричаме „отговорност”. Тогава сме добри служители, съпрузи, преследвачи на мечтите си с осигурен пасивен доход или спестявания в банка. 

Обаче ако много си флиртувал, трябва да си схванал, че това не води до любов – нито към някой друг, нито към самия теб. Не направиш ли крачката, с която да се довериш на неизвестното, рано или късно ще се почувстваш прецакан. Колкото и вратички да си наотворил с чаровната си усмивка и ведра същност, идва един момент, в който не можеш да се правиш на разсеян с шегички, закачки и весели емотикони.

Схващаш, че е дошло време да направиш избор и да поемеш отговорност. Да излезеш от зоната на комфорт и да се оставиш да те води едно пулсиращо „обичам те”. Повика на собствената ти душа.

Във всеки един момент, в който не го усещаш, се чувстваш изнервен, стресиран, глупав, предпазлив. В мига, в който успееш да осъзнаеш, че това е страх, а не „поредната разумна причина” да не продължиш напред, чувството на свързаност отново те изпълва и можеш да направиш още крачки. В посока, която за теб е напълно неизвестна, не ти обещава нищо, но разкрива магията си чак когато й се довериш.

И така, до края на света.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква зимнина ще правите това лято?

Абонамент