Мечтая за спокойни дни. На плажа. Под звездите. Но май всъщност мечтая за вечери. Нощите са най-спокойни. Свалям тежестта на очакванията, притесненията и неизказаните болки. Пристъпвам боса, поначало плаха, усещам хладния пясък под краката си. Присядам на брега, загледана в тъмното с неясен поглед, някъде далеч.
После чувам звука от морето и то ме връща отново тук. И тогава идва магията - поглеждам нагоре и с изненада откривам сякаш нов свят – нощното небе, осеяно с хиляди далечни звезди. И вече имам очи само за тях, слух само за морето. А наоколо – тъмнина. Но в мен никога не е било по-светло. И по-леко.
Тук сътворявам света си.
Въображението ми се лута щуро, диво и щастливо, а аз – напълно себе си, без каквито и да е задръжки, му се отдавам изцяло. Звездите и аз откриваме спокойствието. Дано да трае дълго...
Чувам звук и за миг откъсвам поглед.
А, ето и теб... Мое щастие. Легни с мен под звездите... Нека заедно творим мечти!
Автор: Вени Георгиева
Добави ни в предпочитани източници в Google
