Платена публикация
Семейната почивка е онова словосъчетание, което често изглежда непостижимо. Как да си починем, щом трябва да се събере 3 пъти повече багаж и шансът да забравим нещо в последния момент скача до тавана? Веднъж стигнали до мечтаната дестинация тъкмо мислим, че всичко е вече под контрол, когато всеки желае да пробва нещо различно, което мястото предлага, а нашата глава се върти като ветропоказател преди буря към всеки член на семейството и обмисля възможността да угоди на всички. Онова напрежение от познатата градска среда бавно се издига в гърдите, но ние въздишаме дълбоко и успяваме да намерим начин да овладеем ситуацията. Е, не винаги. Но това не е причина да не пътуваме. Особено когато можем да си спечелим почивката с играта на Лидл България„100 ваучераx 1000 лв. за пътуване в България или чужбина“, които да ни отведат на мечтана дестинация, като изцяло или частично покрият разходите по приключението ни. Остават броени дни до 30 април, в които можем да се включим в играта,като пазаруваме на стойност 20 или повече лева и регистрираме касовата бележка тук.
За да открием каква е закономерността между семейството и пътуването сме поканили Мария Илиева, LaMartinia, която вече има черен колан в семейните екскурзии. Автор e на деветгодишен личен блог (lamartinia.com), платформа за споделени истории (parentland.bg) и две дъщери – на 5 и 10 години. Филолог по образование и душа, генератор на идеи и проекти. Щастливо обитаваща домашен офис и свободна практика.
1) Кои дестинации са подходящи за почивка на цялото семейство и защо?
Мисля, че всяка дестинация е подходяща за семейно пътуване, стига, разбира се, обстановката да е спокойна, да няма граждански размирици и военни конфликти. За огромно съжаление, тероризмът вече е част от съвременния живот и в това отношение едва ли можем да определим някоя дестинация като напълно безопасна.
Навсякъде човек може да открие нещо ценно, красиво, вълнуващо и любопитно, няма „лоши: и „хубави“ места, въпрос на вкус, светоусещане, бюджет, навици, темперамент. От семейство до семейство има огромна разлика – едни предпочитат удобството на all inclusive-а и груповия туризъм, други търсят приключения, самостоятелност и разнообразие; за едни са важни храната и хората, за други - забележителностите, магазините и заведенията; едни желаят почивка и релакс, други – динамика, активности и екстремни преживявания; някои предпочитат комфорта на вече познатото, други търсят нови предизвикателства и територии.
За семейна почивка е много важно да сме наясно къде всъщност отиваме – така няма разочарования и нереалистични очаквания. Дали мястото всъщност е подходящо за нашия ритъм и вкусове можем да проучим за 1-2 часа из форуми, сайтове и блогове. А дали обичаме да пътуваме сами, с приятелска компания или с туроператор трябва да решим сами.
Как ще се придвижваме, къде ще се храним, какви забавления и активности има, какъв тип е населеното място, в което спим, на какво отстояние е основната база от другите локации, които ще посещаваме. Важни са и цените при пристигане, не само дали можем да си позволим самолетния билет. С деца винаги изникват непредвидени разходи и са подходящи бюджетни дестинации, които дават повече свобода на действие и избор, вместо стриктно калкулиране.
2) Как протича подготовката за една ваша семейна почивка?
Главно аз организирам семейните ваканции и се старая да има за всекиго по нещо – така всички са доволни. Рядко повтаряме едни и същи места. Съобразявам се с възрастта на децата; времето, което имаме на разположение; отделените средства; сезона; цените за транспорт, нощувки и храна; предпочитанията и интересите в съответния период; природата или типа обстановка.
Избягвам да настройвам децата предварително, защото малките са много емоционални и има опасност от прекалено обсъждане и вълнения да прегреят и да не усетят мястото. Предпочитам с 2-3 думи да им разкажа къде отиваме и да ги оставя сами да открият всичко останало. Не искам и да им създавам навика за предварително очакване и нереалистични изисквания. Иска ми се да са непринудени и естествени в реакциите и отношенията си, да се адаптират лесно и да намират красота във всичко. Да не търсят лукса, а емоцията.
Списъци обикновено не правя, за първи път ми се случи преди месец, знам основните необходими неща, а децата приготвят багажа си сами (под мой контрол все пак, иначе поемам риска малката да тръгне с плажни рокли на планина). С годините се научих да оптимизирам обема и теглото на куфарите, мисля че е важно да не се прекалява с нещата „за всеки случай“, на повечето места човек може да си набави всичко, а и многото багаж винаги усложнява придвижването.
Забелязвам, че много родители изнервят обстановката преди пътуването с непрекъснати притеснения и колебания, километрични списъци, пазаруване в последния момент и стресови ситуации. Това напряга децата и сякаш се губи смисълът на ваканцията. Колкото по-естествено се държим преди тръгване и колкото по-малко приемаме пътуването като нещо извънредно и супер специално, толкова повече радост ще ни донесе то.
3) България или чужбина?
Няма еднозначен отговор - и тук, и там. Зависи какво търси човек, кое му е интересно, дали се справя в чужда обстановка, колко и къде е пътувал. Навсякъде се намират хубави хора, добра храна, интригуващи места, древна история и приятни емоции. В момента, например, си мечтая за една обиколка не по екзотични земи, а в България – 2 или 3 седмици из планини, малки градчета и непознати селца. Имаме много прекрасни райони, които често пренебрегваме, а не бива. Ние умеем да си прекараме чудесно навсякъде, стига да сме заедно, да ни е приятно и да се наслаждаваме на обстановката, без да търсим кусури във всичко и да мрънкаме за щяло и нещяло.
Няколко години правихме опити да прекарваме основната си лятната ваканция на Черноморието, но се отказахме. Чиста вода, празни плажове, добра прясна храна и спокойствие не успяхме да открием тук и ги заменихме с тези в Гърция. Но и в това няма правила, всеки преценява за себе си и избира това, което му пасва най-добре.
Не ми допадат инструкциите как трябва да се пътува, всеки го прави както сметне за добре и му харесва. Но си мисля, че е важно да избираме посоката не защото някой друг е бил там или е модерно, а заради самото място, хората и атмосферата. Да се отнасяме с уважение към народа и земята, които посещаваме, да не бъдем арогантни, груби и надменни като туристи, а и по принцип.
4) Сподели ни от опит изкусно овладяване на непредвидена ситуация по време на почивката?
Едно от най-ценните неща на пътуването е именно това – да овладяваме непредвидени ситуации, да взимаме адекватни решения, да намираме изход, да се адаптираме лесно и да не правим драма от всеки дребен незначителен проблем. Това са важни умения не само докато пътуваме, а и изобщо, особено за децата.
Случвали са ни се всякакви неща – забравяли сме документи, куфари, вещи; обърквали сме резервации; изпускали сме полет; пристигали сме по погрешка часове по-рано или по-късно. Важното е човек да не се паникьосва, да реагира разумно и трезво, да мисли бързо и комбинативно, да комуникира смело и да не напряга обстановката излишно. Всичко има решение, навсякъде се срещат добри хора, готови да помогнат. А най-ефикасният метод е да обръщаме всичко на шега, така няма място за тръшкане и вайкане, които винаги вгорчават пътуването.
И може би най-важното, за което трябва да сме подготвени – да приемем, че невинаги всичко ще бъде гладко, перфектно организирано и розово като в лайфстайл списание. И в това няма нищо лошо – тези спомени остават в семейния архив и ни разсмиват до сълзи всеки път, когато се сетим за тях. Пътуването е преди всичко предизвикателство, свързване, израстване, самопознание и емоция, след това всичко останало. А и “семейно приключение“ звучи доста по-привлекателно от „семейна почивка“, нали така?
