Държавната агенция за закрила на детето издаде Бяла книга на детето. Защо се издава такава книга и как ДАЗД отбелязва тази година детският празник - разговаряме с Д-р Елеонора Лилова, Председател на ДАЗД.

Разкажете ни за това как ДАЗД отбелязва 1-ви юни тази година?

По случай Международния ден на детето Първи юни Държавната агенция за закрила на детето по традиция организира празнични инициативи. Тази година агенцията ще отбележи празника под мотото: „Нека всеки ден да бъде 1-ви юни!“. ДАЗД в партньорство с девет общини събира децата по места, за да се веселят и да отправят своите послания за щастливо детство.

Тази година екипът ни реши да направим съпричастни, колкото се може повече хора с празника и чрез стрийминг във фейсбук страницата и YouTube канала на ДАЗД да включим в едно събитие участници от различните градове в страната. От всеки град представители на Съвета на децата към ДАЗД ще отправят послание за по-щастливо детство всеки ден. Деца от цялата страна ще отговарят на въпроса: Как ще продължите изречението „Искам всеки ден да бъде 1-ви юни, защото...“. Така заедно с културно-развлекателната програма в градовете се дава възможност да се чуе какво искат децата, за да са щастливи всеки ден, както на празничния първи юни.

Празникът започва от София заедно със Столична община и Столична библиотека със забавна програма с музикални изпълнения на деца, аниматори, рисунки с художника Иван Яхнаджиев и Live streaming с паралелни включвания от страната с членовете на Детския съвет към ДАЗД.

Как работихте и създадохте „Бялата книга за детето“ и какви са основните теми, които обхващате с нея?

„Бяла книга за детето“ се разработи на основата на 72 материала, предоставени ни от ресорните за детето министерства, агенции, синдикални, работодателски и граждански организации. От самото начало на разработването й си поставихме за цел тя да е своеобразен пътеводител по въпросите, които засягат подобряването на живота на нашите деца и тяхното детство.

Всяко дете в България заслужава да расте и да се развива в сигурна семейна среда, да бъде обичано, разбирано и насърчавано в своето развитие. Това е предизвикателство не само за семействата, а и за институциите. Затова ДАЗД създаде първата в България „Бяла книга за детето“ като документ, показващ обективно състоянието на политиките за деца у нас, както и мнението на родителите и гражданите. Темите, които тя обхваща са благосъстояние, социално включване, детското здравеопазване, образование, спорт и култура, сигурност за децата и детско участие.

Фокусът на изданието е върху това да припознаем щастието на децата като обща цел. Вярвам, че когато сме заедно можем да постигаме повече за децата и само заедно можем да сме сигурни, че ще изграждаме по-добър свят за тях.

Какви са възможностите родители, учители, институции и общност да работят по-добре в името на децата ни?

Смятам, че възможностите родители, професионалисти, граждани и организации да работим по-добре за децата са неограничени като формати, но ограничени във времето. Ограничени са във времето, защото децата имат нужда от подкрепа от самото раждане и няма време да ни чакат ние възрастните да се чудим как да ги подкрепяме, защото много бързо времето лети и те израстват неусетно. Неограничени са като формат, защото понякога дори една подадена добра дума на подкрепа в труден момент, може да окуражи и даде криле на едно дете. Всеки един от нас може с добрите примери, постъпки, доброволчество, различни дейности в ежедневието да работи в името на децата. Те се учат от нас, дори да не си поставяме специално цели затова. Как говорим помежду си, как се отнасяме към тях всеки ден и какви занимания им предлагаме са нещата, които изграждат живота им.

Затова в семейството, детската градина, училището, на улицата, обществените места – навсякъде имаме възможност да влияем, възпитаваме и формираме личността им. В България открай време имаме специално отношение към поуките и народът ни ненапразно казва: „Човек се учи от каквото му се случи“ и „Без наука няма сполука“, затова когато споделяме общи ценности и се стремим да бъдем най-добрия пример за децата си, независимо къде сме и в какво качество сме, ние може да работим за по-доброто бъдеще за тях. Нека не чакаме специални поводи или съгласие по документи как да работим с децата! Нека всеки човек се отнася по-внимателно към подрастващите и бъде пример за развитие на децата около нас.

Именно за да имаме резултати с обучението, възпитанието и правилната социализация на децата ни, трябва да се ангажират не само родителите, и учителите, а и цялото общество – всички ние.

Нужно е и да си дадем сметка, че днес детето е във фокуса на семейството, на различни институции и организации. Различните гледни точки и интереси, предложения и действия за децата често водят до обществен дебат, както и до необходимост от постигане на по-широко съгласие по ключови теми и политики за детето. Обединяването на различни позиции е трудна задача, но в името на детето си заслужава усилието да се намери пресечната точка на мненията и да бъде постигнат обществен консенсус по въпроса кое е най-доброто за интересите на детето и как в най-голяма степен да бъдат гарантирани неговите права.

В кои страни има добри практики, които считате са приложими и за България? И как може да се работи по-активно за прилагането им?

Всяка добра практика е най-добра, там където се прилага и дава положителен резултат за детето и семейството. Всяка страна, както и България, има такива практики.

Все пак оценена като особено добра практика е световно известната правителствена програма „Чили расте с теб“, която е пример за подкрепа на държавата към родителите на детето и детето още от неговото зачеване. Канадците имат интересна програма за родители „Никой не е съвършен“, която подпомага родителите да стават още по-добри родители с израстването на детето през целия му жизнен цикъл. Световната здравна организация също има редица добри програми за родители и деца. Една от техните програми за подкрепа на родители на деца с проблеми в развитието подготвяме да се приложи у нас по инициатива на ДАЗД и с подкрепата на Уницеф за България. Тя е специално насочена към това родителите на деца с проблеми в аутистичния спектър. Която и да е добра практика в друга страна или чужда организация обаче следва да се подготвя прецизно и адаптира специално за нашите условия, за да е полезна и добра и у нас. Механичното прилагане и на най-добрата практика, може да не доведе до конкретни ползи и трябва да се внимава.

Професионалистите, работещи с деца в България, които ползват чужди добри практики следва да ги адаптират специално за българските условия през най-добрия интерес и нуждите на нашите деца и техните родители. У нас има изградена добре работеща система за закрила на детето в законодателство, което е адресирано към правата на детето и е синхронизирано с редица документи на национално, европейско и международно ниво. Прилагането на добри практики следва да бъде съобразено и с това обстоятелство.

Обединяването на различни мнения и позиции за добрите практики е трудна задача, но в името на най-добрите интереси на всяко едно дете в България и спазване на неговите права си заслужава усилието да се намери пресечната точка на мненията и да бъде постигнат обществен консенсус по въпроса кое е най-добро за детето и неговите родители.