Велина Томова
Възхищаваме им се, когато навършат 50 и кажат с гордост „Харесвам бръчките си“. И Моника Белучи, и останалите звездни актриси сякаш наистина успяват да остаряват с достойнство.
И човек си казва „Ех, и аз така ще бъда. Ще си се набръчквам постепенно и ще си ходя с гордо вдигната глава“.
Да, ама не. Първите бръчици, казват, се появявали около очите. Оставали там и когато спреш да се смееш. Линиите по челото, очертани от някое изненадващо недоумение и те не изчезват, а остават като малки пътечки.
Но когато са мимически, бръчиците сякаш се приемат. Но когато се появят онези, сериозните бръчки, не е много лесно да се гледаш уверен в огледалото.
Марионетните бръчки, които се спускат от двата края на устата надолу към брадата и голямата гневна бръчка между веждите се оказват поо-сериозните проблеми за самочувствието на жените, отколкото пачият крак.
Точно тези линии ни превръщат неусетно от свежи момичета в угрижени жени на средна възраст, дори да живеем спокоен и хармоничен живот.
И започваш да се чувстваш стар в мига, в който ги засечеш на лицето си. Като жени имаме нездрава връзка с промените в тялото си и често остаряването ни проличава по помръкналия поглед, а не по бръчките на лицето.
Но как да не ти помръкне погледа, когато от огледалото наднича собствената ти баба, на която толкова приличаш?
Има ли спасение? Естествено, че има. Комбинацията от хубави кремове за лице, усърдна грижа и адекватни подмладяващи процедури би трябвало да поддържат еластичността и здравината на лицето още много години.
Но къде е тънката граница между това да се поддържаш и да се вманиачиш в запазването на младостта си на всяка цена?
Ще знам ли кога да спра с опитите да си опъна лицето или ще приключа и аз като онези подути до неузнаваемост жени, на които никой не иска да прилича?
Не е ли време да сме честни със себе си и да си кажем „да, много е гадно да ти се променя лицето, но ще преживеем и това с достойнство, усмивка и житейска ирония“. Защото така върви живота и е ред на дъщерите ни да бъдат красиви....
Още по темата
