Седмица по-късно, тя вече е в безопасност в Ню Йорк със своята дъщеря. Пише на свекъртва си, за да ѝ съобщи скръбната вест:

"Скъпа моя майко,

Не знам как да ти пиша и какво да кажа. Понякога си мисля, че ще полудея. Колкото ме боли сърцето, толкова ме боли и за теб. Той беше твоят син и най-добрият човек, който някога е живял на този свят. Как мога да живеят без него? Ужасът от онази нощ не може да се опише. Нямам нищо негово, което да ми напомня за него, освен неговите пръстени. Всичко друго потъна заедно с него."

Шарлът умира от туберколоза 2 години по-късно.