Напълно човешко е в такъв случай да си погълнат от носталгията и единственото решение е да се научиш да живееш с нея. Вероятно, за наша радост, носталгията може да се превърне от нещо потискащо и тъжно в малка искра, която да ни поведе към нещо ново – към прегръдките на нова любов, към друг град, към нова епоха, която няма значение дали ще е по-добра, или по-лоша, важното е, че ще е различна. И именно за това се молим всеки ден – да не пропилеем живота си в самота, а да намерим някого, да му се отдадем, да избягаме от рутината, да се насладим на нашето парче от баницата.