„Много ми беше трудно да израсна с представата, че родителите ми са звезди. Отраснах в една много странна среда - баща ми караше Ролс Ройс, и разбира се, като човек на изкуството, той обичаше колите. както и всички други хора харесват хубавите коли. Това е само едно от нещата, които той харесваше. Детството си прекарах в Бенедикт Кейниън, тук в Лос Анджелис, в къща, много приличаща на ферма. Имаше едно магаре в двора точно до входната врата. Пътят, който минаваше пред къщата, беше мръсен и кален. Майка ми караше... един момент да се сетя... караше Кънтри Скуайър Стейшънуей. Имам предвид, че това винаги ме е затормозявало - да се боря с представата на хората, че артистите са много богати. Разбира се, актьорите, особено в днешно време, са много, много състоятелни. Ние правим повече пари, отколкото много от хората. Но има и немалко хора, които правят повече пари от нас. Странно е, защото аз нямам спомен да съм водила кой знае колко бляскав живот. Спомням си друго - играех си навън с магаренцето Джени. Наистина! Ходех на училище тук, в Лос Анджелис. Всички носехме униформи, понеже бяхме в католическо училище. Не виждам никакъв блясък и удоволствия, или нещо подобно, в живота, който съм водила.“