– Хайде, сине, да ме носиш – рече му баба Сребра.

– Как искаш да те нося, бабо? На рамене, на гръб или на ръце? И къде да те нося? – през сълзи рече Горан.

– При юруците, сине. А искам да ме носиш на ръце, до сърцето си, както тебе те е носила майка ти – до девет месеца на сърце, до три години на ръце – отвърна му бабата.

– До сто години ще те нося, бабо – рече Горан и заплака, по-силно.

– Бъди ми майка, моята е умряла. – Малко искаш да ме носиш, сине, защото до сто години ми остава още една – рече и се засмя баба Сребра с беззъбата си уста.