Щадете себе си, за да щадите и детето. Натовареният живот и стресът изнервят родителите и вечер, вкъщи умората и напрежението си казват думата. Децата са шумни, изискващи внимание и... беззащитни. Затова те стават и най-редовния отдушник на нашите негативни емоции. Възрастните са просто едни пораснали деца и както е нужно да поставяме граници на децата си, така трябва да поставяме граници и на нашето собствено търпение и възможности.

Когато сме много уморени, ядосани или разстроени от нещо, което е извън детето, можем просто да му кажем: „В момента мама/ тати е много уморен. Искам да седнеш за малко на дивана и да разгледаш тази книжка, докато мама си почине и се успокои. След малко, ще мога да ти обърна повече внимание“.

Важно е когато нашите негативни емоции идват отвън, а не от детето, да му обясняваме, а не да си го изкарваме на него. По-приемливо е детето да знае, че и ние изпитваме негативни емоции, но то не е виновно за тях. Така малкият човек се научава да разпознава чувствата си, да ги назовава и да ги обработва. Уважението и ненасилствените отношения между хората са норма на здравото общество, която имаме право да търсим и изискваме както за децата си, така и за себе си.