Говорете с детето. Когато поведението му ви притеснява, опитайте да обясните на неговия език какви са ефектите от неговите постъпки и защо те са нежелани. Важно е да осъдите поведението, а не личността на детето. Кажете му, че постъпката му не е добра и защо, а не че самото то е лошо и глупаво. Обясненията може и да нямат незабавен ефект, но ще се изненадате, когато забележите, че редовните разговори оказват влияние и с времето детето започва да осъзнава по-добре резултата от действията си.

Отделеното за разговори време с детето не е изгубено време. Не е вярно, че малкото дете не разбира. Колкото по-отрано разговаряте с детето и му обяснявате светът и нашето място в него, съобразно възрастта му, разбира се, толкова по-стабилна връзка на привързаност ще изградите с детето. И тогава, когато детето порасне и стане тийнейджър, ще ви бъде по-лесно да съхраните доверието и комуникацията с него. Дори и да има моменти, когато то отхвърля вашите съвети и изисквания, то ще има доверие във вас и ще знае, че може да ви потърси при нужда.