Едуард не получил почти никаква подкрепа, след като дал да се разбере, че има намерение да се ожени за Уолис.

Той вече бил наследил трона, когато министър-председателят Стенли Болдуин му казал, че е негов дълг като крал да прекрати връзката си с Уолис в името на своята страна. Уинстън Чърчил бил „единственият му забележителен съюзник“. 

Едуард се опитал да сключи морганатичен брак, който би попречил на преминаването на неговите титли и привилегии като крал към Симпсън. Болдуин обаче отхвърлил идеята и притиснал краля да вземе друго решение, според официалната биография на Чърчил, „Чърчил: Живот“, написана от Мартин Гилбърт.

Само седмица след като думата "абдикация" била спомената за първи път в пресата, Едуард става единственият британски суверен, който някога доброволно се е отказвал от короната.

На следващия ден, 11 декември 1936 г., Едуард обявява решението си по време на радиопредаване за британската общественост, като им казва: „Сметнах за невъзможно да нося тежкото бреме на отговорността и да изпълнявам задълженията си като крал без помощта и подкрепата на жената, която обичам."