История на смокини

Доказателства за съществуването на смокините са намерени в разкопките на неолитни райони, датиращи от към 5000 г. пр. н.е. Древните гръцки цивилизации са ценели високо смокините и са познавали почти 29 разновидности от тях. Легендата твърди, че смокинята е есенен плод, който е открит от гръцката богиня Деметра и смокиновото дърво все още се счита за свещено в много райони на Средиземноморието. Римляните са считали, че смокините са били дарявани от Бакхус, Богът на виното и той е почти винаги изобразяван с корона от смокинови листа.

Произхождащи от Западна Азия, смокините са били разпространени в Средиземноморския район чрез миграцията на хората. С времето тяхното култивиране се разпространява в Западна и Централна Европа, в районите, простиращи се между Афганистан в Азия до Германия и дори Канарските острови. В средата на петнадесети век смокините биват пренесени и в Англия и от тогава смокиновите дървета се увеличават и в градините на заможните домакинства в Китай. Европейският сорт смокини се пренася в Индия, Япония, Южна Африка и дори Австралия. В Новият свят, те се пренасят през 1560 г., но достигат САЩ през 1699 г., когато първите смокини са засадени във Вирджиния.