3. Мнозина живеят така, сякаш един ден ще се озоват на място, наречено „щастие“, като че ли то е автобусна спирка. Въобразяват си, че тогава всяко парченце от пъзела ще си пасне на мястото, а те с въздишка на облекчение ще възкликнат: „Ето ме най-сетне... щастлив!“ А водещият мотив в историята на живота им е: „Ще бъда щастлив, когато...“