"Мисля, че най-страхотното нещо, което имаме да правим, е да живеем. Ако не се поразкършиш, ако не подивееш, просто пропускаш. Същото се отнася и до ролите, които избирам, и до гардероба, който ползвам в киното, гласът, който предполагаш, че ще стане глас на персонажа ти. Не обичам да “играя”... това е все едно да се отърсиш от нещо. Предпочитам да съм естествена, защото хората не очакват кой знае какво... Те са естествени, те са нормални, и аз обичам да представям персонажите си точно по този начин. Но също така бих искала да отида там, отвъд, да продължа да го правя естествено, но да вложа и нещо, в което дори и аз самата не вярвам. Според мен това е борба със самия теб за неща, които са предизвикателни... Не искам да играя себе си във филмите, не мисля, че съм кой-знае колко интересна. Поне не достатъчно... Искам да намеря други хора, на които да вдъхна живот. А иначе имам себе си през цялото време."