„След тежката зима някой не може да се насити на свежия въздух. Всяка сутрин се будех с ясното съзнание, че зимата е свършила. Нямаше никакъв знак от пролетта, нито зеленеещи гори, нито цъфнали градини. Имаше само самата пролет – пулсирането, светлината и неспокойството й, живителното чувство навсякъде – в небето, в бързите облаци, в ярката светлина, в топлия вятър, появяващ се неочаквано, импулсивен и игрив като пале, което се закача, а после ляга в краката ти, за да го погалиш.” - Уила Картър