Финалната сцена с кръчмата е снимана в с. Българи, където има древна църква, но кръчма няма. Решават да преградят задната част на божия храм и се получава идеално, но попът се запъва: "Трябва да питаме Старозагорския митрополит, не може да се скверни църквата." Владиката великодушно отсъжда: "Щом е за изкуството, може!"

Тъкмо решават проблема с църквата и скачат военните, които ги обвиняват, че филмът се гаври и подиграва със славната българска армия. Спорът идва понеже действието се развива по времето на войните – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, а филмът започва с това как мъжете от селото на Пурко тръгват към фронта със знамена и бойни маршове, но се връщат ранени, осакатени и с все по-рехави редици.

Точно заради тези кадри ръководството на БНА спуска бариера пред готовия филм. С не особено добро око на него гледа и отдел “Пропаганда” в ЦК на БКП. Защото са показани депутати, които идват в селото на Пурко, за да открият паметника. 

Тогава екипът прибягва до хитър ход. В началото на филма лепва няколко изречения от Димитър Благоев-Дядото, създателя на социалистическата партия в България. Ето първото от тях: “Българските буржоазни партии ограбиха България и заложиха цялото ѝ богатство на империалистическите държави.” И пътят на филма към зрителите е открит!