Идеята, че ние, хората, сме нещо отделно от природата, има дълги традиции в много култури. В зората на земеделието преди около 12 000 години хората за първи път започват съществено да променят средата около себе си, за да отглеждат храна и съответно не просто да се адаптират към нея, а да я контролират. С появата на монотеистичните религии преди около 2000 г. се заражда идеята за творец над и извън природата, създал човека по свой образ и подобие и дал му правото да властва над нея, както намери за добре. Тази идея се доразвива в Древна Гърция с труда на философи като Платон и Аристотел, както и през Просвещението от философи като Декарт, Кант, Лок. С индустриализацията и урбанизацията все попече физически се откъсваме от природата и я възприемаме единствено като ресурс за наша употреба, който няма стойност сам по себе си. Този светоглед остава основен за западната култура и до днес и е в основата на екологичната криза, в която се намираме.
Истината обаче е, че ние, хората, не просто зависим от природата, а сме „построени“ от същите градивни елементи като нея и на практика сме природа. Ето няколко конкретни примери:
Ние сме звезден прах
Ако сте от поколение X или Y (19645-1980 г. и 1981-1996 г.), вероятно сте слушали музиката на Джони Мичъл и знаете фразата „Ние сме звезден прах...въглерод на милиарди години“ (We are stardust...billion-year old carbon“) от песента Woodstock. Звучи като красив поетичен изказ и нищо повече, но е научен факт. Всeки атом кислород в белите ни дробове, калций в костите и зъбите ни, желязо в кръвта ни – е бил създаден в сърцевината на отдавна изгаснала звезда, преди Земята да се роди. Повечето елементи на човешкото тяло – т.нар. тежки елементи, като кислород, въглерод, калций, желязо – са формирани в звезди. Леките елементи, като хелий и водород, са по-стари – родени са от Големия взрив. Когато една звезда приключи живота си, тя експлодира и изхвърля тежките елементи в междузвездното пространство. Те стават част от огромни междузвездни облаци, от които се раждат други звезди и планети – като Земята. Как изглежда това съотношение на древни елементи в телата ни? Около 96% от теглото ни се дължи на 4 основни елемента: кислород (65%), въглерод (18.5%), водород (9.5%) и азот (3.3%).
Имаме общ прародител с винените мушици? Невероятно, но факт!
Над 60% от нашето ДНК е идентично с това на винената мушица и 97.5% идентично с това на мишката. Именно затова учените използват мишки и винени мушици, за да изследват генетиката на различни заболявания при човека и да тестват ефективността на лекарства. Заради милиардите години еволюция споделяме гени с всички живи организми – включително бактериите. Фактът, че всички живи организми – от бактерии до хора – използват ДНК като носител на наследствена информация, е доказателство, че произлизат от един общ прародител. Нещо повече – ген от която и да е клетка на което и да е живо същество може да бъде копиран, пренесен и „прочетен“ от всяко друго живо същество, за да се синтезира същия протеин. Благодарение на това откритие микроби, генетично модифицирани да съдържат копие от гена на човешкия инсулин, днес произвеждат човешки инсулин.
Тялото ни се състои от също толкова човешки клетки, колкото бактерии. Но без паника!
Тялото на възрастен човек се състои от около 30 трилиона човешки клетки и от около 38 трилиона бактерии, разположени в чревния ни тракт, в устната ни кухина, върху кожата ни и на практика навсякъде по тялото ни, независимо колко вода и сапун използваме. Това е нашият микробиом. Ако сте израсли с мисълта, че бактериите ни разболяват, ще се изненадате да разберете, че всъщност те са и ключа към здравето ни. Съвременната медицина вече преосмисля лечението на различни заболявания – от алергии до Паркинсон – с растящите познания за микробиома.
Имаме много повече микробни, отколкото човешки гени
Човешкият геном – пълният набор от генетични инструкции за човешкото същество – се състои от 20 000 инструкции, наречени гени. Но микробните гени в микробиома ни са между 2 и 20 милиона и представляват втори геном, който усилва активността на нашия собствен. Според Проф. Саркис Мазманиан, микробиолог от Калифорнийския технологичен институт, на практика това, което ни прави хора, е комбинацията от човешко и микробно ДНК.
Около 60% от тялото ни е вода
Водата е основна част не само от повърхността на нашата планета, ¾ от която е вода, но и от нашето тяло. Например мозъкът и сърцето ни се състоят от 73% вода, а белите дробове – от около 83%. Кожата съдържа 64% вода, мускулите и бъбреците – 79%, а костите: 31%. При други живи организми водата достига до 90% от теглото.
Науката ясно показва, че сме свързани с всяко живо същество – от най-големия бозайник, синия кит, до едноклетъчните еуглени. Ние сме природа и грижата за нея не е нещо различно от грижата за нас самите и нашите семейства. Но начинът ни на живот е довел до това през последните 50 години да загубим 73% от популациите на бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби по света. Още един начин да илюстрираме мащаба на тази доминация: днес едва 5% от общото тегло на бозайниците на Земята се дължи на дивите животни, докато останалите 95% е теглото на всички хора и домашни животни, които отглеждаме, за да се прехранваме.
Природата има нужда от нас и нашата грижа, за да възстановим баланса между хората и околната среда. Вече 20 години WWF България работи в тази посока чрез възстановяване и опазване на българските реки, гори и диви животни. Научете повече за WWF и подкрепете организацията тук: https://www.wwf.bg/vklyuchi-se/prirodata-ima-nuzhda-ot-nas/
Тази статия е част от юбилейната кампания на WWF „Природата има нужда от нас“, която се осъществява с медийната подкрепа на Edna.bg.
