Право в очите – така гледат хората, изпаднали в нужда. При тях няма фалш, изкривени усмивки и задни мисли. Те са онези, които могат само с един поглед да ни накарат да се чувстваме жалки.
Животът е всичко, което се случва извън нас, извън егото.
Изнервени сме вкъщи, в трамвая, на улицата. В главите ни купища проблеми придобиват такива глобални размери, че чуждата любов изглежда пошла, а тревогите на другите – нелепи. Въртим се в омагьосания кръг на съмнения и догадки, докато есента напредва към началото на зима, която само ще засили нашето недоволство.
Да цениш миговете на вдишване и издишване, е красотата в чист вид.
В същото време изоставени деца отглеждат малката си надежда да бъдат харесани от бъдещите си осиновители, болните – да оздравеят, старите хора – да оцелеят, защото животът е непрестанна борба и защото отчаянието винаги е по-оглушително от която и да е тъга.
Давате ли си сметка какво преживява всяко човешко същество, непознало майчината любов и бащината грижа? Добротата, която такива хора носят в сърцата си, направо убива прагматичните ни тревоги и ни кара да се смалим толкова, че даже оловният войник в кашона с играчки е истински великан пред собственото ни малодушие. Не че не сме добри, не че не сме отзивчиви – просто често забравяме да подаваме ръка и да изричаме някоя блага дума, за да сме от полза за човека отсреща, за да го накараме и той да се почувства човек.
Хората в нужда не могат да ни наранят. Бог рано е отнел любов от тях, но със сигурност ги обрича на последваща такава. От нас зависи да бъдем част от нея. От нас зависи да спомогнем тези изплашени души да не губят вярата си, че светът е уютния дом за всички ни.
Гледам очите му. Потъвам в тях и сякаш се изгубвам за реалността, каквато я познавам. В погледа на това дете се открива цяла вселена, която ме кара да погледна и навътре към себе си. Виждам как благодарността в момента е равна на чифт маратонки и едно джиносово яке. На лицето му грейва усмивка, а на мен ми идва да заплача от благодат – момчето ми дава много повече, отколкото аз мога да му осигуря. И в това е разковничето на неподправената радост, че сме живи същества, че сме хора.
Извън егото, всичко има значение. Изберете си по една смислена кауза и се опитвайте да бъдете съпричастни. Доброто винаги се отплаща. Достатъчно е да ги погледнете. Право в очите.
Още от Добромир Банев:
