Започвам с пожеланието „да сме живи и здрави“ ако констатираме в множествено число или „да си жива и здрава“, когато пожеланието е лично към теб.
То пък... „да си жива и здрава“ е егати личното... Но най-вероятно си го чула 1000 пъти покрай празниците. Ще полудея.
Може ли „да си жива и здрава!“ да е пожелание, бе братче? Каква да си, „мъртва и болна“ ли?
В това поне има някаква, макар и злокобна, креативност. Поне ще се обърнеш към този, който се прави на интересен с това пожелание. „Да си жива и здрава“ не може да бъде пожелание, което е пропито с добри чувства. Сори и точка.
И това толкова прието и вкоренено пожелание говори много. И много отвъд самото пожелание.
„Да са живи и здрави“ могат и трябва да бъдат животните и добитъкът, който изхранва земеделците, а покрай тях и всички нас. Те да са живи и здрави. От човека се очаква повече. От теб се очаква повече.
Очаква се да си красива, да си одухотворена, което е особена и по-важна форма на красота, защото те показва красива, без да се налага да се стараеш да изглеждаш красива.
От теб се очаква да си щастлива, възвишена, вдъхновена, емоционална и спокойна и в мир със себе си. Това се очаква от теб. От нас.
И от това тъпо пожелание, което, признавам, понякога и аз се усещам, че дрънкам, се сетих за грешните критерии, които използваме в живота и връзките си. Например в любовта. Ти ще си му вярна, защото и той ти е верен.
Ти ще си добра, защото и той е добър, ти ще си, защото и той е... К'вооо? Ти добре ли си?
Как можеш сама да си стесняваш зоната на комфорт? И как можеш сама да си сваляш критериите!? Не може да има реципрочност в чувствата. Или си лоялна, или не си. Не можеш да си реципрочен в лоялността. Хората се събират и всеки носи багажа си с качества. И не ги държи в торбата за резерв.
Просто изваждаш това, което си и това, което имаш. Ако е повече – супер. Не се пестиш.
Не можеш да живееш с бройни качества, бройни страсти и бройни и двупосочни чувства. Не можеш да живееш на заем, да целуваш на заем или да обичаш на заем. Не можеш да даваш под брой срещу броя на полученото. Не става. Тъпо е. Ти си всичко, което си си. И ако той не е всичко, това си е негов проблем. Има някой, който е всичко за теб.
Внимавай, какво посяваш. Ако посяваш спокойно, под брой, лимитирано и адекватно на това, което получаваш, ще пожънеш същото. Под брой, лекичко, внимателно, лимитирано, спокойничко и разбира се адекватно на това, което даваш. Но да знаеш, че вселената те слуша и ти праща, каквото си посяла. Какво да правиш ли?
Прави не каквото трябва, а каквото искаш, защото така трябва. Крещи, когато той мълчи.
Побърквай го, когато той не те побърква, смей се, когато на него не му е смешно и остани. Задължително остани, ако той си тръгне. И си тръгни, задължително си тръгни, ако той не си тръгне.
Защото вселената се задушава от тези, които са равни и обича тези, които си обичат неравностите.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
