Заедно сме, защото искаме да сме заедно

01.08.2022 13:30

Ама наистина е толкова просто и ясно. И е точно така. Не става с принуда, не става по план, не става по никакъв друг начин, освен с осъзнаване на необходимостта. И то двустранно. Защото не може самолично да решаваш, че ще си с един човек, а той и хабер да си няма, камо ли ответно желание. Така сме устроени, че току искаме, та изискваме отношения, обикновено романтични и идилични.

Много ми харесва съседът, възпитан и мил е, апартаментите ни са един над друг и може да си спретнем мезонет, той сам, аз сама, колко му е? Ами николко му е. Това е твоя проекция, не негова. Колкото и да се усмихвате взаимно в асансьора, той едва ли ще приеме дори поканата ти за кафе, ако не вижда в теб друго, освен обикновена съседка.

Говорим си за...

Не че е изключен вариантът да имате дори бурни нощи, но мезонетчето гори, отгоре топуркат крачетата на отделни от твоите желания отношения. При това весело и все по-сигурно топуркат. Може той да е виждал как продавате тези жилища и си купувате селска къща с двор в балкана, може да те е канил в отсрещната пицария, за да обсъдите едно такова евентуално общо бъдеще, ама на теб и през ум не ти е минало да го погледнеш тоз човек с други очи, освен с добросъседските в асансьора.

Това е само тривиален пример, такива примери около всеки от нас колкото щеш. И не се деля от общия кюп, имам къде-къде по-смехотворни проекции без проектант. Например веднъж страшно си паднах по един актьор. По-точно по образа му в сериала „Седморката на Блейк“. Леле, колко умен беше, толкова умни мъже май само на кино се срещат, а за мен умът е най-силният афродизиак. На актьора хич и даже не му запомних името, а и май не се опитвах, но веднъж даже го сънувах пустия му Ейвън, представяте ли си?

И не си мислете за мокри сънища, моля, просто си говорехме, ох… помня усещането и съжалението, че се събудих. Разбира се, този персонаж и не подозираше, че е влизал във възхитените ми мисли и момичешки сънища, ама разликата между това и евентуалния мезонет – горе-долу никаква.

Много интересна е тази дума „заедно“. Иде от за-едно. Двама души, които решават, усещат, обичат, изповядват едно. Един за друг. Само аз и ти. И светът, разбира се, но ние в него заедно. С него или против него няма значение. Или се вписваме, или не ни приемат, но това е второстепенно.

Твоята ръка ми е по-важна от всички други, протегнати или отблъскващи ме. Твоят поглед ми е по-важен от хилядите останали, все едно дали ме гледат с обожание или с ненавист. За едно нещо – любовта във всичките ѝ измерения, от леглото до сцената на света.

До смъртта и отвъд нея. (Ох, поне така си мислим, когато подхващаме това едно, което е всичко.) Това едно, впрочем, може да е приятелство, работа, дело, но за любов сега говорим. Нали така? Фразата „Хикс и игрек са заедно“ обозначава свързаността на двама души (и на две души) един с друг. Все едно дали живеят в една жилищна площ или на десетки километри, затова добавих задължително и душите, защото, както е казано, „раздялата за любовта е като вятъра – разпалва силната и угасява слабата“. Имам предвид не оная раздяла, дето всеки по своя път, а раздялата по обстоятелства, която предполага временност.

Душите ни са заедно, но е хубаво и телата да са заедно, хайде да не сме прекалено възвишени в идеализма си. В крайна сметка, както споменах по-горе, „заедно“-то е на само със, но и против. Щом искаме да сме двама, ще надмогнем обстоятелства, пречки, противоречия, предразсъдъци и предпоставки. В рамките на закона и морала разбира се, с намигване го казвам.

Размислих се на тази тема, благодарение на разговор с близка позната, която си дереше дрехите с настоятелното „Искам да сме заедно с този мъж, да сме заедно и ще сме заедно, каквото и да ми коства, разбираш ли заедно, заедно…“ Просто прекъснах лениво тирадата с най-нормалния въпрос „За кое едно?“ Тя, разбира се, не разбра. Ако разбираше, нямаше така да тропа с краче за нещо, което няма как да бъде. Не че от мъже не съм чувала същия отчаян тропот. Човешко е. Но още по-човешко е да мислиш, преди да искаш.

„Скъпи, протягам се лениво и се правя леко на три и половина, мисля си за едно нещо, ама не знам как да ти го кажа, защото като сме заедно…“ Скъпият се обръща и присвива око, сякаш мери разстоянието до мен и се разсмива: „Както кажеш, но аз съм „за“, скъпа!“ Нали за едно и също сме заедно. За всичко.