Да си богат не е до това колко са банкнотите в портфейла ти. Нито до сумата в банковата ти сметка. Парите са средство да оцелееш в тоя груб, материален свят. Парите са, за да си купиш смартфон, по който да се чуваш с роднините си онлайн, защото в днешно време става все по-трудно да ги видиш и да ги прегърнеш с ръцете си. Парите са за да осигуриш прехраната си или в по-добрия случай комфорта за себе си и близките си.
Парите са онова, за което всеки ден се борим. Те задвижват колелото на системата. Те са причината да го има и трудът. Ако всеки разполагаше с колкото си пожелае пари, нямаше да съществува човешкото усилие или поне не като способ за съществуване. Да, точно това е думата – способ за съществуване.
Човек е силно обвързан с работата си, защото тази работа му осигурява спокойствието. И – разбира се – финансите. Това е един затворен кръг. Работиш, за да изкарваш пари, харчиш пари, за да живееш. Живееш, защото така ти е писано. Живееш, защото такава е съдбата ти. Не можеш да го направиш без храна, без подслон, без вода. Това са тъй наречените първостепенни необходимости за всекиго.
Пиша този текст и в друга връзка – напоследък обществото се раздели на две основни групи покрай коронавируса. Едните казват – мерки трябва да има, за да сме здрави! Другите казват – незабавно махнете тоя локдаун и ни дайте възможност да си изкараме хляба! Разликата между първите и вторите е, че едните гладуват наистина. И битието им е кошмар! Това са обикновените хора, останали без работа в тая ужасна ситуация. За тях няма хоум офис. Те се превръщат във войници на съдбата. И понеже сме граждани на държава, която оправдава всичко с факта, че е бедна, положението ни е такова и за беда надали ще се промени.
Още нещо – ще ми се да ви обърна внимание за връзката между щастието и парите. Могат ли парите да ни направят щастливи? Мен лично – не. Така съм устроен отвътре. Не мисля, че парите могат да донесат щастие. Възможности – да, ала не и щастие. Говоря за истинското, голямо, туптящо като сърдечен мускул в еуфория щастие. Това парите не са в състояние да го осигурят. Затова и е безсмислено да ламтим за още.
Много е лесно да се напише. Въпросът е дали е постижимо. А щастието е толкова просто. И то започва оттам, че се събуждаме сутрин и ни е даден шанса да си поемем въздух.
Това е.
Добави ни в предпочитани източници в Google
