За Съединението в страната на разделението

България Съеденение
Снимка: Thinkstock

Росен Карамфилов

Днес е шести септември. Денят на Съединението. Всяка година по това време се замислям. За това дали изобщо сме обединени като нация? Като народ? За жалост, отговорът не закъснява. Съзирам го в малките детайли.

Веднага давам пример. Докато пресичах на светофара, чух сирената на приближаваща линейка. И тук следва потреса – нито един от автомобилите не ѝ направи път. Обратно – всички започнаха да бибиткат. Вътре някой е умирал, най-вероятно. Или нечий живот е чакал да бъде спасен. Но не – какво значение има това, голяма работа!

Защо да правим път на линейките? Защо да ни пука за другите? Защо да помагаме на падналите? Защо да се интересуваме от болката на съседа? Наш дълг е да му гледаме в паницата и ако случайно тя е по-пълна от нашата – да му завиждаме до пръсване.

България
Снимка: Thinkstock

Туй е то българщината! Същинската българщина! Отказът от каквото и да било обединение. У нас живеем на принципа – разделяй и владей! Всеки играе за себе си. Всеки играе своята игра и друго не го интересува. Кого касаят понятия като гражданско общество, единомислие и т.н. и т.н.? Никого.

Заложено ни е в душичката да сме егоисти. Заложено ни е в манталитета да мислим само за себе си. И още повече – да се заблужаваме, че така нещата ще се оправят. Чудовищна заблуда! Нищо няма да се оправи! Та ние дори не протестираме като хората.

България
Снимка: Thinkstock

По нашите земи, колкото и всеобщ да е един проблем, колкото и граждани да засяга той – ако времето е студено и вали – на протест отиват една шепа хора. Понеже не искат дъждът да ги намокри. Понеже ги е страх да не замръзнат. Понеже комфорта е по-важен за тях от промяната.

Промяната от своя страна винаги иска жертви. На тоя свят са се водили войни за правата на човека, за свободата му. Проливала се е кръв за тая свобода! Днешният човек е отишъл в другата крайност. Той няма да трепне, ако види как пред очите му пребиват друг човек. Ставал съм свидетел на такива гледки по улиците – ужасно е. Ужасно е да наблюдаваш как хората вече не са братя и сестри, не са част от верига, а са се превърнали в някакви самостоятелни единици.

България
Снимка: Thinkstock

Как очаквате от мен да говоря позитивни и хубави работи за празника на Съединението и да изричам думи с патриотарски патос, които отдавна нямат нито стойност, нито значение? Да, аз обичам родината си. Да, когато съм бил в чужбина ме е обземала страшна носталгия. Да! Да! Да! И именно затова в този текст е цялата истина. Заставам зад истината.

Прочетете още:

Има дни, в които просто ми се мълчи...

"Обичам те" - най-красивата дума, която светът познава

Пусни сигнала, ако не си заспала...

За ползата от това да бъдем единни

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

В каквa роля сте през тази учебна година?

Трите зодии, без които светът не би оцелял
Астрология

Трите зодии, без които светът не би оцелял

Светът е балансиран, защото е населен с различните представители на...

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Свободно време

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам

Днес решихме да ви припомним един текст, който ни показва...

Сексът, от който се страхуват жените
Свободно време

Сексът, от който се страхуват жените

Eдна от най-обсъжданите и най-скандалните теми - това е темата за...

Абонамент