За октомврийската любов никога не е късно

възрастна двойка
Снимка: iStock

Маргарита Петкова

Щеше ми се да напиша, че за късната любов никога не е късно, което си е чиста истина, щото нали Пушкин, „Евгений Онегин“, „На любовта са всички възрасти покорни“, ама октомври си е вече захождащ към края на годината месец. Тоест – не е ранна пролет на живота, нито знойно лято, есен си е, природна и житейска. Каквото си посял, каквото си отглеждал, за каквото си се грижил и обгрижвал, ред му е да прибереш плодовете – сладки или горчиви.

Киселите джанки, които крадеш от съседния двор, са най-вкусното нещо в живота ти, ябълките петровки изпълват сетивата ти с неповторима свежест, ранозрейките имат очарователната прелест на упоително тържество над времето и пространството, а тежките есенни гроздове събират в себе си де що ти е минало през главата, за да разбереш, че след тях иде времето на зимните круши и дюлите, които може и да не се окажат до една гнили. Общо-взето, метафорично подредих един живот в едно изречение. Не съвсем късо, не отегчително дълго, горе-долу правилно написано.

възрастна двойка
Снимка: iStock

Тъй минаваме през времето и то минава през нас. И за всекиго, обаче, е различно и никога не е предвидимо. Обикновено едно го мислиш, друго става, трето и осмо са му последствията.

Тъкмо си се кротнал откъм опустошителни страсти и страстни пожарища, седиш си пред камината на душата си с книжка в ръка, пийваш си каквото там си си налял, и… оппаааа – посягаш да си оставиш чашата, а очите ти се блъсват в нечий поглед (един поглед, единствен поглед!), ръката ти не достига масата, чашата се разбива на пода, сърцето ти подскача като от джанката, когато съседът викне що щеш в клоните ѝ, а всъщност не мърдаш, даже спираш да се полюшваш във фатерщула на собствената си непоколебимост.

Октомври. Нищо не можеш да му кажеш. Погледът срещу теб е млад, юнски, с апетит за череши (ах, Агнешка, ах, Ошецка!), ти му викаш: „Не ме гледай така, момче!“, щото Камелия Тодорова тъй го е пеела, когато си била почти невръстна и си ѝ се чудела на акъла, защото си искала така да те гледат всички момчета, без да знаеш как точно е така. Сега вече знаеш. И наистина искаш.

възрастна двойка
Снимка: iStock

Обаче още по-добре знаеш какво следва, какво произтича, сърбала си компоти колкото ти душа иска (и не иска), но противно на всякакъв здрав разум, приемаш едно споделено питие (чашата си си я изпуснала вече, да не се забравя!) и… И после хайде на кафе, хайде на театър, хайде на разходка в парка, хайде… И после вече няма хайде, защото то се подразбира, няма нужда нито от покана, нито от подкана, нито от обяснения, предисловия, преамбюли и пролози, просто нещата следват своя собствен ход и не можеш да им кажеш копче. А и не искаш.

Защото апетитът за череши е най-силен през октомври. И черешите тогава са най-сладки. И никога, ама никога нищо не е късно, щом те е намерило.

Прочетете още от Маргарита Петкова:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти