С годините този въпрос ми стана омразен. Не знам как е при вас, но на мен много често са ми го задавали в последното десетилетие.
„Къде изчезна?“ ме питаха и продължават, когато спрях да правя поп музика, но издадох 3 албума с детски песнички и един за големи с некомерсиална музика.
„Къде изчезна?“ ме питаха, когато изминаваха няколко години от едната до другата ми книга, сякаш книга се пише за месец. „Изчезването“ ми в последните години роди 7 книги, поне 200 текста тук, и в други медии.
„Къде изчезна?“ ме питат понякога „приятели“, които никога не съм искала да ми стават близки, или в моментите, когато пишех и просто нямах време за общи приказки.
„Къде изчезна?“ ме попита преди месец дори маникюристката ми.
Ще се спра на последното, защото провокира в мен редица въпроси и най-вероятно се е случвало на много от вас.
Всеки е станал клиент на някого през годините за нещо, което не може сам да прави. Приятно и спокойно е някой да те познава, да знае от една дума, какво точно искаш.
Но и всеки се променя, търси разнообразие, или понякога просто удобство.
В книжарница съм. Влиза маникюриската ми и може би заради професионално изкривяване с периферното си зрение чувствам, че вижда поддържания ми маникюр. После идва въпросът, за който не съм подготвена: „Къде изчезна?“. Не „как си?“ например.
И ми става кофти и неудобно.
Разговорът свършва дотук, въпреки че с години сме си говорили за какво ли не и сме станали близки и като приятелки.
Може да продължи в едно ненужно, тъпо обяснение, сякаш си длъжен да го правиш, сякаш услугата, която си ползвал не е била платена или нямаш право да я смениш. Сякаш е било само услуга и нищо друго.
Много се радвам, че ми се случи, за да мога да се поставя и от другата страна.
Някои от вас знаят, че преподавам йога от десетина години. За последните години много от хората, които посещават практиките ми, станаха толкова редовни, че ако някой вече не идва усещам липсата му. Случвало се е човек да спре, защото просто е започнал да работи повече и няма време, сменил е квартала и моето студио вече не му е толкова удобно, решил е да опита нещо друго като спорт, като начин на преподаване и какво ли не. Много често след дълга пауза се връща при мен и първото, което започва да прави е да се оправдава, защо го е нямало толкова време. Казвам, че е добре дошъл отново и продължаваме до следващия момент, когато той може да „изчезне“, или аз.
Не питам „къде се изгуби“. Не искам оправдания. Според мен това показва несигурност и ненужна обвързаност.
Разбира се, че ми е много приятно да работя с едни и същи хора, които наричам „моята група“ и опознавам повече. Понякога ставаме приятели и извън залата. Това са хората на които дължа най-много от моето израстване като преподавател и постоянното ми търсене на нещо ново, с което да ги изненадам. Но знам, че за някои всичко започва и свършва до удобството. И ако аз се преместя на другия край на София и времето за час йога заедно се превърне на 3 часа с пътуването, някой може и да не ме последва. Защото времето също е ценно притежание. Въпрос на приоритети.
Такъв беше и моят случай с маникюристката ми. Нищо лично. Просто удобство. И може би това е най-правилният отговор на всеки въпрос – „Къде изчезна?“. Без дълги, неудобни обяснения и ненужни оправдания.
За да спестявам време намерих добър фризьор и маникюрист на друго място съчетавайки двете услуги. За спешните случаи си купих UV лапа, за да си правя гел лака сама и да не нахалствам някой да ме приеме в последния момент и да ми намери свободен час сякаш ми е длъжен, просто защото съм от редовните клиенти.
И въпреки, че когато някой ме попита „Къде изчезна?“ ми идва да кажа – „Ти не знаеш ли? Илън Мъск ме покани да участвам в програмата за колонизация на Марс и активно се подготвям за това“, продължавам да изпитвам онази гузност, да се чувствам длъжна да търся най-безболезненото оправдание.
И понеже намерих отговора за себе си при следващия такъв случай, ако и вие попаднете в подобна обяснителна ситуация, дори и причината да е друга – може да го ползвате, ако ви хареса. Много е лесно:
"Къде изчезна?"
"Нищо лично. Просто удобство."
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
