За поредна година София Филм Фест е единственото място, на което можем да гледаме филмите, номинирани за „Оскар“, така, както талантливите им създатели биха искали да бъдат видяни: на кино, в рамките на споделено, социално преживяване. Тук би могъл започне цял нов разговор за нелепото пренебрежение, с което американската Академия гледа на лентите, които достигат до киносалоните във всички кътчета на света, но не това е темата на този текст.
Не, този текст е за един от номинираните филми тази година. Всъщност номинацията му е една: за главна женска роля. На тази роля почива цялата структура и всичките амбиции на лентата и качеството на играта на актрисата в тази роля определя и качеството на филма като цяло. Кристен Стюарт е в амплоато на принцеса Даяна и актрисата изнася „Спенсър“ до художествени висоти почти еднолично.
Лентата започва с надпис „Разказ от една истинска трагедия“ – с тези думи режисьорът Пабло Ларейн и сценаристът Стивън Найт се освобождават от отговорността за абсолютна историческа достоверност още в самото начало на филма. Последващите 117 минути са тяхната визия за Даяна, капсулирана в рамките на три дни в края на 1991 година, когато принцесата е член на британското кралско семейство от вече 10 години и синовете ѝ Уилям и Хари са порастващи момчета.
Режисьорът Ларейн е отговорен и за сходно структурирания биографичен филм „Джаки“ от 2016 година, в който Натали Портман изигра Джаклин Кенеди и на свой ред бе номинирана за „Оскар“ за главна женска роля. В „Спенсър“ той преплита истинска история с магически реализъм, смазваща меланхолия с моменти на тънка ирония и грандиозен драматизъм с тиха съзерцателност.
Това са немалко противоречия в един-единствен филм, но чилийският режисьор постига желания ефект с тази смесица благодарение на актрисата в главната роля. Кристен Стюарт очевидно разбира съвършено намеренията на Ларейн и се потапя в амплоато напълно, приковавайки вниманието на зрителя от първата до последната минута, през всички промени в атмосферата и тона на повествованието.
Разбира се, във филм за реална историческа личност външният вид е всичко и в козметичната си визия „Спенсър“ не прави компромиси с историческата достоверност. Кристен Стюарт е поразяваща в главната роля. Гримьорите са изпипали всички детайли по външния вид на главната героиня, от прическите ѝ до легендарните ѝ тоалети; а актрисата на свой ред е усвоила маниерите на Даяна.
Изчистената дикция, английският акцент, тихият тембър, наклонената срамежливо глава през почти цялото време: актрисата е жив портрет на принцесата. Оттам насетне доброто ѝ разбиране за творческата визия на хората зад филма влиза в ход: независимо дали халюцинира Ан Болейн, води невероятно напрегнат разговор с Чарлс, тихо говори с приближената си гардеробиерка Маги или се усмихва лъчезарно на обичните си деца, в представянето на Стюарт няма фалшива нота.
А при всички противоречия, които включва сценарият на Найт и визията на Ларейн, това не е никак лека задача. Чилийският режисьор илюстрира огромното кралско имение Сандрингъм почти като хотела Overlook от прочутия хорър на Стенли Кубрик „Сиянието“: в къщата царува мъртвешка тишина, спазвана фанатично от кралските слуги, отоплението не работи добре, всичко е потънало в прах и Даяна вижда в нея призраци на страховете и миналото си.
Главната героиня е едновременно трагичен протагонист – дори в опитите ѝ да забавлява децата ѝ често личи припряно отчаяние – и антигерой, на когото е трудно човек да симпатизира безрезервно предвид условията на охолство, в които е илюстрирана, ако не е напълно запознат с личната ѝ история. Аз самият нееднократно трябваше да си припомням, че това е една изгубена, депресирана, объркана жена в обречен брак.
Говорим си за...
В противен случай Даяна е просто една претенциозна красива дама, бунтуваща се срещу елементарни дворцови протоколи и необяснимо отвратена от прекрасните блюда, които постоянно ѝ се поднасят. Но именно това са моментите на деликатна ирония в „Спенсър“, които единствено подсилват основното послание: че дори принцесите имат нужда от човешка близост и топлота повече от всичко друго.
Сред поддържащите изпълнители изпъкват не особено известните, но опитни актьори Тимъти Спал и Шон Харис. Те изиграват респективно адютанта на кралицата, който се превръща в нещо като надзирател на Даяна, но има своите моменти на човечност, и готвача на семейството, който единствен адресира принцесата с малкото ѝ име и изразява почти бащинска загриженост за нея.
За сметка на това представянето на двукратно номинираната за „Оскар“ Сали Хоукинс в лентата е напълно забравимо, а персонажът ѝ функционира единствено като аксесоар към главната героиня. Но така или иначе, това почти няма значение. Също както в реалността, светлината на прожекторите е само и единствено за Даяна и в ролята Кристен Стюарт блести както никога досега в кариерата си.
„Спенсър“ е нейният звезден миг, триумфът ѝ над всички таблоидни спекулации за личния ѝ живот, над всички заядливи забележки в Интернет относно актьорските ѝ способности. Черешката на тортата би била награда „Оскар“ за главна женска роля, но дори и това да не се случи сега, на 31 години Стюарт със сигурност ще има още възможности да се сдобие със златна статуетка – отсега поне е ясно, че го заслужава.
Прочетете още от Георги Петров:
- Секссимвол, супергерой и страхотен актьор: Оскар Айзък на 43
- 10 години след „Здрач“: Кристен Стюарт и Робърт Патинсън на върха на Холивуд
- За любимите чичовци и съзряването: The Tender Bar с Бен Афлек
- Сезонът на Пенелопе Крус и новите ѝ два филма, които трябва да гледате
- Любов и човечност в касовото кино днес – или защо не всички холивудски филми са „бози“
- Винаги ще има утре и за киното – или радостта да сме живи в края на 2021 година
