Темата с връзкарството в България е доста често експлоатирана. Непрекъснато четем за успехите на някой и често ги отдаваме на наличието на подходящи връзки и познанства.

Връзкарка ли съм? Да, такава съм, защото мога.

Често четем, че ние българите имаме в манталитета си характер на индивидуалисти, а не на групови "играчи". Може би и затова темата за връзкарството е толкова чувствителна за нашите ширини.

Но да се върнем на конкретността. Трябва да сме доста глупави, за да си мислим, че можем да успеем сами! 

Малко са гениите сред нас, които могат да постигнат всичко сами и в изолация. Човекът е социално същество, което чрез комуникацията си с другите се усъвършенства и развива.

Например, за да мога да направя хубава песен, ще ми трябва добър пианист, добър режисьор и така нататък. Как да го направя, ако нямам връзка с такива хора? Значи съм връзкарка! Връзкарка съм и щом с мой колеги правим IT проект и се свързваме с хора от Google, за да го усъвършенстваме..

Нека съм връзкарка, ако е това е начинът да се развивам и чрез това да постигам личното си удовлетворение и щастие.

Ще кажете "да, ама понякога връзките поставят неподходящи хора на подходящи места". Да, така е, но вярвам и непрекъснато виждам, че дори във връзките има естествен подбор.

Не можеш да се задържиш никъде, ако нямаш нужните качества.

Връзките са нещо необходимо и нещо, на което понякога можеш  да попаднеш случайно, но да изградиш и задържиш с акъл.

От връзкарката в Edna.bg

ЛиЛана 

Пишете на Лилана на edna@netinfo.bg.