Времето като изпитание, любовта като спасение

18.03.2021 10:45

Много неща преживяваме, докато следваме бялата осова линия на живота. Ако наистина тя по някакъв странен начин е изобразена върху дланта ни, даваме си сметка с колко малко време разполагаме, за да бъдем себе си.

Да обичаш означава да привлечеш добротата на своя страна. Ако отвръщаш на злото със зло, щастието остава недостъпно. То се превръща във верен спътник само за онези, които осъзнават важността да си добронамерен в думите, които изричаш, и в делата, които вършиш.

Може и да няма ненаказано добро, но чистата съвест е най-доброто хапче за здрав сън.

прегръдка гушкане любов връзка двойка мъж жена

Битието ни хвърля в задушаващите прегръдки на отчаянието, защото му обръщаме прекалено голямо внимание. Подвластни сме на желанието да притежаваме, да контролираме всичко, включително чувствата си. Времето никога не пита „защо“, затова докато надбягваме собствената си същност, нещата се случват извън нас, независимо от нас.

Говорим си за...

Часовете на деня изгарят бързо като цигара, която сме оставили в пепелника само за миг.

Опитът е изпитание за нашата упоритост да вървим през света с високо вдигната глава. Движим се инстинктивно, но през ума и сърцето преминава възприятието ни за цялата красота на самия живот. Когато сме заети да мислим повече за лошото, отколкото за хубавото, насладата от нея е невъзможна. Рано или късно идва моментът, в който осъзнаваш, че вече е късно за ново начало.

„Днес“ е тук и сега, „утре“ е бъдещо несигурно събитие.

За пръв път от 83 г. Юпитер и Уран се срещат в Телец: какви изненади очакват всяка зодия
На фокус

Пролетта идва с увереност, на каквато е способна единствено природата. Но ние сме част от реалността, ние сме онези създания на природата, които трябва да черпят от нейната увереност. Ако искаш нещо – вземи си го, ако трябва да действаш – направи го. Просто не забравяй, че когато си воден от силата на любовта, винаги ще бъдеш човек, на когото другите ще искат да подражават. Част от великото изпитание на времето е и усилието да се превръщаме в хора, достойни за обич.

Ако спасението дебне отвсякъде, любовта е най-сигурното средство да оцеляваме в битие, което отвлича вниманието ни от важното и правдивото. Затова, докато вървим напред, следвайки бялата осова линия, е важно да помним: самата любов никога не се повтаря, а това е съвсем сигурно за самия живот.