Няма да плача, когато гледам хубав филм.

Няма да плача за любим, нито за бъдещи любови.

Няма да плача за младостта, която с времето ме връхлита с още по-голяма сила. Няма да плача за дъхавите на липа нощи, въпреки че липите винаги ще ги има.

Няма да плача за загубените приятели, макар да съм им простила егоизма рано да ме напуснат и да отидат отвъд. Няма да плача за изгревите и за залезите, които раждат и убиват всеки ден, за го има следващият.

Няма да плача за измъчваните бездомни кучета, а тихо просто ще се надявам и тяхното право на живот да бъде неприкосновено. Няма да плача за ровещите в кофите за боклук хора, докато сърцето ми ще продължи да вие от мъка, че светът е несправедлив към толкова живи същества.

Няма да плача за мизерията около нас, затаила вярата, че красотата идва от душите ни.

Няма да плача за болните и изоставени дечица, понеже всичко в мен неистово крещи срещу грубата игра, която Господ често си играе с нас.

Искам да плача, но не мога.

Вече не произвеждам сълзи. Така ми каза докторът.

И докато се взирам в живота с изплаканите си очи, моля се да стане малко по-снизходителен.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google